Катрин Вачева стана скандално известна с две неща – участието й в риалити на Слави Трифонов и бруталния побой, който й нанесе бившият й приятел – футболистът Орлин Орлинов. Тези дни името на моделката нашумя отново покрай интригата, че е любовница на “синия” бос Иво Тонев.
– След като заяви симпатиите си към футболния тим на “Левски”, се появиха спекулации, че си интимна с един от босовете на тима – Иво Тонев. Откъде се роди тази мълва и има ли нещо вярно в нея?
– Не познавам лично този човек! Разбира се, че знам кой е, но никога не сме си казали и една дума един на друг. Преди да замина за Израел, папараци са ме снимали в заведение, в което той стои на съседна маса. Снимките ми бяха показани след моето завръщане в България. На Стената на плача в Йерусалим си направих майтап. Майка ми ме снима с едно синьо шалче и реших в подкрепа на любимия си отбор да напиша едно листче с пожелание и за тях догодина отново да са шампиони. Абсолютно добронамерено го направих и после сложих снимките в профила ми във Фейсбук. Оттам журналистите са си направили тяхна схема на сглобяване на нещата – папарашки снимки с Иво Тонев (въпреки че ясно се вижда, че сме на отделни маси, но така сме заблуждавали нарочно?!?)… Никога не съм крила моята привързаност към “Левски”, но това за Иво Тонев… Много се смях, наистина.
– Какво се случва с делото срещу Орлин Орлинов, който те преби зверски? Вярно ли е, че има вероятност да се докаже, че е шизофреник и така да настъпи краят на кариерата му като футболист?
– Делото си продължава. Вече изминаха 3 години от започването му. Наистина, доста кръстосани разпити. Добре, че няма труп и съм жива и здрава, а само се боря да докажа вината на злодеянията му, защото иначе не знам майка ми как щеше да премине през всичко това, ако мен ме нямаше. Знаете, че в България за съжаление съдебната система работи много бавно. Надявам тази година присъдата срещу Орлинов да е факт. Има как да се докаже неговата шизофрения, разбира се, от компетентните доктори в тази област. Ако той имаше такъв документ, преди делото щяхме да вдигнем всички рамене и да кажем: „Ами той е болен, не съзнава какво върши“. Е, да, но при него те
нарочно са го прикрили, за да може да бъде картотекиран като футболист
Но, дори и сега на този етап това да се докаже и да бъде освидетелстван като такъв, и със, и без подобни медицински констатации, аз смятам, че той повече никога няма да има кариера и да се реализира във футбола.
– Наскоро се изказа доста остро по адрес на Ники Михайлов – нарече го грозен и смешен, и подкрепи Алисия, след като стана ясно, че двамата са се разделили. Каква е причината да заемеш нейната страна и да бъдеш толкова крайна към Михайлов?
– Аз рядко се занимавам с живота на другите, всеки има право да живее живота си както иска и с когото иска. Определено харесвам Алисия. Ние изглеждаме много силни личности, но всъщност сме и още толкова раними. Подразни ме, че откакто се разделиха официално с Михайлов, за него се направи толкова голям ПР като най-вървежния, най-желания… Всички жени едва ли не го искали и те били причината да се раздели с Алисия, постоянните му изневери и т.н. Аз против него нищо лично нямам, не го познавам, но и не искам да го познавам, защото откровено не го харесвам изобщо – нито като мъж, нито като футболист. Алисия е артист и не на последно място родител, едва ли й е приятно да чете всеки ден колко е велик той от ПР-а, който му спретват някои медии , а тя да е пак прецаканата за втори път от изневерите на човека, когото обича. Стана ми кофти за нея и ми дойдоха в повече измислените статийки за Михайлов, затова си позволих и да изкажа мнение.
– Промени ли ти се мнението за футболистите? И какво мислиш за дълго дъвканата тема защо колаборацията футболист – моделка или певица е толкова актуална в България?
– Не мисля, че така популярната сглобка футболист-манекенка или фолкпевица е някаква тенденциозност само в България. По целия свят е така. Но наистина има една невидима нишка между нас и се надушваме от километри, харесваме се едни други. Всеки гледа да бъде забелязан и да се гордее с постиженията си. Какво има да си говори една манекенка с адвокат например? За себе си лично мога да кажа, че съм била в чужбина и без да имам за цел, сядам да пия някъде кафе, пак са ме намирали или аз съм намирала и съм се запознавала отново с футболисти – просто сме като магнити едни за други. Виждайки се, ние просто си стопираме погледите и запознанството е неизбежно. И не мисля, че има нещо лошо в това.
– Като че ли обаче напоследък избягваше светския шум. Има ли нещо вярно и на какво се дължи това?
– Това не е вярно. Хората, които ме познават, знаят, че
аз съм болезнено амбициозен човек
и постоянно търся нови хоризонти за изяви. В последно време просто пътувах доста по чужбина и създадох изключително полезни за мен нови контакти и връзки. Красотата е преход…. Аз обичам стабилността и преди всичко гледам да се развивам и да бъда финансово стабилна и успяла.
– В последните месеци си имала истинско приключение и си си спретнала околосветски воаяж. Разкажи ни повече за него. Посетила си Дубай, Израел, Рио де Жанейро…
– Така е. През последната половин година буквално живеех по самолетите и пътувах изключително много. Още през януари открих летния сезон и бях на красивия плаж в Дубай – отдавна мечтаех да отида там. Имах страхотно преживяване на сафари с джипове в пустинята – пясъкът е като кехлибар, а пустинният залез и балдуинската вечеря с танци в средата на нищото ме грабнаха силно. Едно от най-запомнящите ми се силни усещания там беше възможността да плувам с делфини! Емоция, която трудно бих описала с думи.
– Какво друго интересно ти се случи там?
– Един ден се промених, слях се с тълпата и за часове бях арабка. Облякох в техния стил дрехи, като си купих традиционната за жените там дълга черна роба с красиви съшити камъни, наречена „сари“, и, разбира се, специалния шал, който се слага по специфичен начин, така че да закрива цялото ти лице и остават да се виждат само очите.
– А как се озова в Бразилия?
– Рио де Жанейро е дестинация, в която бях с цел работа плюс удоволствие.
– Вярно ли е, че си се срещнала с Пауло Коелю?
– Да! Срещнах се с този световноизвестен бразилски писател! Много кратка, но желана от мен среща! Говорихме да направим скоро едно видеоинтервю и ако успея да го доведа един ден в България, ще съм много горда от себе си.
– После накъде продължи воаяжът ти?
– След 12-часов полет до България се аклиматизирах отново в нашата мила родина. По повод 50-годишния юбилей на моята майка реших да я изненадам и да й подаря едно страхотно и запомнящо се изживяване – екскурзия до Израел, Йерусалим и Божи гроб, където станахме хаджийки, като си направихме кръщение в река Йордан. Посетихме Стената на плача и написахме своите желания до Бога на малко листче хартия. Минахме по улицата Виа Долороса, по която Исус е носел кръста. Наистина трудна за ходене улица, усеща се като че ли духът на това място. Успяхме да докоснем Витлеемската звезда във Витлеем и да се помолим на Плачещата Йерусалимска Богородица. Опашките от хора там са много дълги и хората чакат понякога и по 10 часа, за да се докоснат само за миг.
Георги СТОЯНОВ
