В Латвия се водят разгорещени спорове какво да правят със статуята на Петър I
Къде бихте поставили реставрираният паметник на завоевател, който ви е покорил и се е опитвал да асимилира нацията? Латвия ожесточени спори по този въпрос, докато цар Петър I очаква съдбата си, яхнал бронзов кон и сврян на един паркинг сред „Ауди“ и „Волво“ в една малка?? в центъра на Рига. И за да прилича на паметник, някой е поставил в краката на царя увехнал букет от градински теменужки.
Бронзовата статуя е издигната в чест на царя, нахлул и покорил Латвия през 1701 г., за да открие на Русия път към Балтийско море.
Три века по-късно Петър I отново разпалва страстите, а неговият паметник е многострадален свидетел на размирните периоди от историята на Латвия: той е бил потапян на дъното на морето, след това е ваден и спасяван от Червената армия, по-късно е оскверняван нееднократно, докато накрая е демонтиран тайно под прикритието на нощта и оставен на съхранение на паркинга.
Очевидно одисеята още не е завършила. След като Латвия стана пълноправен член на ЕС, новите закони задължават лидерите на страната да вземат цивилизовано, а не емоционално решение за съдбата на бронзовия конник. Но къде да бъде поставена фигурата на държавник, който е завоювал и покорил страната?
„Удивително е, 3.5 т бронз предизвикаха такива бурни дебати в Латвия -споделя бизнесменът Евгений Хомберг, похарчил досега $200 000 за реставрацията на паметника. – Разговарях с жена-историк, която ме укоряваше, че като латвиец вредя на историята на страната, възстановявайки един чужд паметник. Според нея за Латвия като млада държава е по-важно да пише своята нова история. И тя се предполага, че трябва да бъде победоносна.“
Рускоезичното население на Латвия наброява около 30% от жителите на страната, но 13 години след отделянето от СССР споровете около политическите права и историческото наследство продължават.
Руснаците считат Петър I за „благороден завоевател“, който чрез кръвопролитната Северна война освобождава латвийците от шведите, присъединили тяхната територия към областта Ливония. Руснаците почитат Петър I и като цар, който тайно заминал за Европа, където изучавал усърдно европейската култура и корабостроене, за да построи след това своята столица Санкт Петербург.
Латвийците от своя страна помнят, че по време на тримесечната обсада на Рига над 60 000 души загиват от глад, болести или в резултат на военните действия.
Ръководителят на Комисията по паметниците Оярс Спаритис смята, че Латвия, вместо да философства, трябва да последва примера на съседна Литва, където всички паметници от съветската епоха бяха демонтирани и складирани в парк, ограден с бодлива тел и охраняван с наблюдателни кули. Официално паркът се нарича Изложба на съветската култура, но местните хора наричат този район на Вилнюс „сталинския свят“.
„Литовците решиха много бързо проблема, събирайки всички съветски реликви в нещо като Дисниленд – твърди Спаритис. – Когато една страна смята, че може да се развлича със своята история, тя трябва да бъде достатъчно силна, за да си позволи подобен лукс. Все пак всичко това бе част от нашия живот допреди 13 години.“
Етническата рускиня Мария Петровска, която продава цветя на алеята, водеща към Паметника на свободата, където някога е стояла статуята на Петър I, не смята, че би трябвало да се връща отново на старото си място. „Да, Петър I е бил благороден цар, за Русия, а не Латвия.“
Самият паметник е стоял на мястото си на централния площад в Рига само 5 години, след като бил издигнат през 1910 г. През 1915 г. в разгара на Първата световна война той бил демонтиран и натоварен на кораба „Сербино“, който трябвало да го откара до Санкт Петербург, за да не бъде претопен за военни нужди. Германско торпедо потопило кораба и там престояла около 6 години. По-късно естонски водолази открили статуята на дъното на морето, разделили я на части и ги продали на Латвия. Всички елементи от паметника били събрани през 1934 г., но по това време нямало къде да се постави, тъй като на предишното й място се строял Паметник на свободата. И бронзовите късове били складирани в Музея на изкуството. Едва през 1988 г. инж. Станислав Разумовски попаднал на фотография на статуята и решил да я спаси от забравата. Той работел във военен завод, но напуснал службата и посветил живота си на възстановяването на паметника на Петър I. Но не всички части от паметника били запазени и Разумовски започнал да обикаля из всички складове в търсене на липсващите елементи. Привършил работата си едва през 1993 г., но Латвия вече станала независима държава и складът със статуята бил предаден от съветското военно командване на латвийското Министерство на отбраната. Разумовски се опитал да спечели за каузата си новия началник на склада, но той му заповядал да изнесе паметника и да му търси друго място. Но нямало къде да го премести, затова се наложило да бъде изхвърлен на бунището. Отчаян, Разумовски се решил на отчаяна стъпка. Той се снабдил с огромен сак, поставил в него главата на Петър I и се запътил към сградата на руското посолство. Когато вратата се отворила, за да излезе посланикът, Разумовски се втурнал към входа и преди латвийските полицаи да успеят да го спрат, се озовал зад металния портал.
Отпуснали му просторно помещение в мазето на посолството, където бившият военен започнал да реставрира паметника. Но нямал достатъчно пари и се обърнал за помощ към руското външно министерство. Оттам обаче му отказали каквото и да било финансиране и в този момент на сцената се появил Евгений Хомберг. Той предложил по повод 800 г. от основаването на Рига, което се отбелязвало през август 2001 г., паметникът да бъде поставен в парка, съвсем наблизо от първоначалното му място. Но лидерът на фракцията „Родина и Свобода“ Янис Биркс категорично се обявил против: „В момент, когато Латвия се готви да влезе в НАТО и ЕС, най-малкото е неуместно да връщаме паметник – символ на Русия.“
Биркс бил твърде обигран политик и предложил на Хомберг да подари статуята на Санкт Петербург по повод 300 г. от основаването на града – хем Латвия ще се избави безболезнено от Петър I, хем това ще бъде прието като благороден жест.
Руското външно министерство посъветвало губернатора на Петербург Яковлев да се откаже от подаръка, но влиятелни политици, повечето от които свързани с президента Путин, много искали тази статуя да се върне в построения от „благородия цар“ град. Накрая се намесил Кремъл и било взето компромисно решение: Петебруг вежливо се отказва от оригиналната статуя, но ще поиска копие.
Така паметникът оставал в Рига, където междувременно Евгений Хомберг успял да уреди с кмета Гундар Боярс статуята да бъде поставена в парка около едно от пристанищата в Рига. През нощта на 16 срещу 17 август 2001 г. Хомберг натоварил Петър I на огромен кран и го прекарал през целия град, докато стигне до пристанището. След като го монтирал, го завил с бяло платно, очаквайки официалното му откриване на следващия ден.
Но когато се върнал отново на мястото, платното липсвало, разни хора полагали пред паметника цветя, а в един момент мъж на средна възраст застанал отпред с кошница с яйца и започнал да замеря статуята. Намесила се полицията и предотвратила по-сериозен инцидент.
На другия ден кметът Боярс заповядал на Хомберг да си прибере паметника – независимо къде. Така се наложило той да бъде транспортиран до паркинга зад офиса на Хомберг, където се намира и досега.
Съдбата на копието на Петър I в Санкт Петербург също била не по-малко драматична. Малко преди паметникът да бъде монтиран, Хомберг се появил в леярния цех, където отливали липсващите елементи, и конфискувал всички гипсови форми, тъй като искал властите в Петербург да му ги заплатят. В крайна сметка двете страни отново стигнали до компромисно решение и така в края на юли 2003 г. статуята на Петър I била поставена пред резиденцията на президента Путин в Петербург – в Конс-тантиновския дворец. Тя изглежда точно така, както паметника, който се въргаля на паркинга в столицата на съседната държава, която някога е била част от Русия.
