Според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на светците (наричани „градушкари“) Въртоломей и Елисей. Отбелязва се за предпазване от градушки. Прието е на този ден да не се работи, за да не се разгневят градушкарите.
Смята се, че Вида „види“ пакостите, които са сторили двамата светци и ги наказва. Може да се търси връзка между действията на Вида спрямо братята й и народните вярвания, че градушката (както и другите природни бедствия) идват като божие наказание за извършен грях. Това християнско по произход схващане се смята, че поражда и изразът: „Ще дойде Видовден“, т.е. ще има възмездие за провинилите се.
В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ забавя, но не забравя!“.
Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота.На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с „видовденска“ вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.
Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето.
