В съботния ден срещнах две момчета, облечени в безупречно огладени бели ризи, обути в черни панталони. Крачеха ситно, но енергично. Сектанти. Американци при това. Единият носеше книга с дебели корици. Точно той ме спря и ме заговори на български с натрапчив акцент.
– Здравейте, казвам се Крис. Как е Вашето име? – Стоян.- Приятно ми е, Стоян. Знаете ли, че с молитва можете да подобрите живота на Вас и на Вашето семейство? – Аз съм атеист.- Защо? – Защото мисля и не вярвам във вълшебни приказки.- Приказки? – Magical fairy-tales.- O. А молили ли сте се на Бог? – Извинявайте, но този разговор ми става смешен.- Ако не сте си говорили с Исус, няма как да знаете, че той е истински и съществува. Той отговаря на молитвите. – Приятелю, знаеш ли, че няма нито едно историческо доказателство за съществуването на който и да е персонаж от Новия завет, освен Пилат Понтийски?- Има. – И какво е то?- Библията. – Библията е просто една приказка. Същото е като да се молиш на Дъмбълдор (най-мъдрият герой от романите за „Хари Потър”). Ти молил ли си се на Дъмбълдор?- Не. – Защо?- Защото той е герой от глупав филм. – Не, той е герой от една много интересна книга.- Не, от филм. – Приятелю, много преди да заснемат филма – първо е имало една чудесна книга.- Добре. – Та, след като не си се молил на Дъмбълдор, за да видиш дали ще ти отговори, как можеш да твърдиш, че той не е истински?
(Пауза)
– Не е истински (смее се). Той не може да те докосне душевно. – Как да не може? Знаеш ли колко много плаках когато умря в шестата книга?
(Пауза)
– Ето, виждаш ли? Дъмбълдор и Исус Христос са просто литературни герои. И кой ти каза, че историята за Хари Потър е глупава?- Моите духовни водачи.- Значи ти не можеш да прочетеш книгата сам и да прецениш за себе си дали е хубава или лоша? – Не. Нормите за добро и лошо се определят от Библията и от духовните ни водачи. Какво за теб е добро?- Доброто и лошото са двете страни на една монета. Пък и доброто за теб може да е лошо за мен. – Това не е вярно. Доброто си е добро. Лошото си е лошо. Без изключения. Лошо е да убиеш, откраднеш, излъжеш…- Въобще не съм съгласен. Ето, ако аз застрелям човек. Това лошо ли е? – Да! – А ако този човек е извадил нож и всеки момент ще нападне беззащитно дете? Като го убия не правя ли добрина за детето?- Да! – Е, нали преди малко ми каза, че убийството е лошо. Без изключение.
(Пауза)
– А ти знаеш ли, че след завръщането на Христос всеки ще отговаря пред него за действията и разбиранията си? – Абсолютно всеки ли?- Да, той ще отиде при абсолютно всеки. – И при ескимосите ли?- Да. – И при китайците?- Да. – Ама те не вярват в него!- Това няма значение. – Приятелю, чакате Исус да се завърне 2000 години. Ще чакате още толкова и пак няма да дойде. Това е все едно да очакваш Дъмбълдор да стане от литературния си гроб. Мислете, не вярвайте сляпо на митологични суеверия. Намерете си занимание, което не е базирано на древни приказки. Бъдете наистина полезни.
Тогава Крис ми обърна гръб и си тръгна без да каже нищо. А приятелят му, който стоеше и слушаше разговорът ни отстрани ми подаде ръка и ме стисна толкова силно, все едно искаше да потроши пръстите ми. Погледна ме изпод вежди, казвайки без думи: „Говори си каквото искаш, силата е в нас. Усети ли?”. Американци… прекалили са с вълшебните приказки и с киното.
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимка: ipress.ua)
