УЧИ, СИНЕ, ДА НЕ РАБОТИШ.

3
Добави коментар
Erol1001
Erol1001

Ще ви разкажа една кратка история, макар че навън е едно време – само да разказваш истории.
Но аз въпреки всичко ще ви разкажа една история за 2 момчета, защото само с тази история мога да възпра порива да отида и да хвърлям камъни и обеднен уран срещу Народното събрание.
Терапия – винаги, когато искате да извършите някоя хулиганска дейност, пишете по една история!
Фройд го нарича „сублимация“.
Но зарежете го Фройд! Да взема да запретвам ръкави, че ръцете ме сърбят за далеч по-нелицеприятни действия…

И така…
Живееха в един град две семейства. Съседи.
Живееха в две съседни къщи – едната спретната, но бедна.
Другата – богата, но кичозна.
В първата къща живееше Сашко със семейството си. Баща му беше учен в БАН, майка му – преподавателка по арфа в едно читалище.
Във втората къща живееше Пацо със семейството си. Баща му беше митничар. Майка му – мастит комсомолски деятел.
Двете деца си играеха и бяха приятелчета. Пацо беше глуповато момче. Сашко – отличникът в училище.
Когато ги изпитваха, Сашко подсказваше на приятелчето си, защото Пацо трудно връзваше тройки.
От благодарност Пацо правеше подаръци на своят приятел – носеше му корекомски яйца, дъвки и тоблерончета, които баща му купуваше от безмитния магазин.
Двамата приятели растяха и един по един напуснаха семейната стряха.
Сашко спечели стипендия и замина да учи в Хайделберг.
А Пацо получи от родителите си 2 куфарчета с пари и наставления къде да отиде и какво да направи…

Няколко години по-късно дипломиралият се доктор от Хайделберг – Сашко, изпълнен с ентусиазъм, се прибра в България.
България обаче не посрещна с ентусиазъм нашия герой, защото след като няколко месеца той се опитваше да започне работа по специалността си, се оказа, че или е прекалено квалифициран за нея…
Или HR-ите не са го одобрили…
Или другият кандидат, завършил в свободния университет в Куртово Конаре, е по-добър вариант (а пък и е братовчед на един от зам – шефовете в компанията).
Та…Сашко, с цялото си образование накрая дръпна един малък кредит и отвори бакалийка в квартала на родителите си.
И един ден, точно докато отваряше магазинчето, чу по радиото, че неговият приятел Пацо е станал министър на образованието.
Сашко онемя. Изглежда не бе онемял само той, защото само 2 часа след това във Фейсбук се бяха организирали около 20 000 души, които протестираха срещу назначението на комунистическото синче със спорно образование за министър…
Вечерта всичко вреше и кипеше. Пред парламента беше пълно с народ. Всички викаха – долу Пацо!
Сашко остана вкъщи. Нямаше сили да протестира срещу собствения си приятел от детинство.
На другия ден протестите продължиха. Оказа се, че Пацо изобщо няма диплома за завършено висше образование. Оказа се обаче, че преди да го назначат, някак си са променили правилата така, щото точно за министерство на образованието да не се изисква министър, който да има образование.
„Той ще ръководи, няма да се занимава с научна дейност. Той е мениджър, успешно е развивал огромен колбасарски цех и птицеферма в село Поручик Чунчево. Има нестандартно виждане“ – обясни министър-председателят и с нетърпящ възражение тон показа, че протестите са му през…както се казва, през оная работа.

Недоволството обаче не спираше и не спираше. Хората бяха на улицата! Междувременно Сашко кибичеше в малкото си магазинче, което не вървеше никак добре. Единственото, което в последните дни се бе превърнало в хит, бяха доматите. Протестиращите ги купуваха, че бяха евтини и ставаха за мятане по Народното събрание.
И един ден, докато се прибираше към дома си, Сашко бе стреснат от клаксон на автомобил.
Обърна се и видя майката на Пацо.
– Саше, ти тука ли си? Мислех, че си в Германия още – каза майката на настоящия министър на образованието
– Не, тука съм си – отвърна Сашко.
– Що не се обади? Мини да се видим някоя вечер – рече майката на Пацо.
– Не ми остава много време – отвърна Сашко – имам адски много работа…
– Добре си си ти – рече майката на Пацо – умно момче си. Нашият беше глупавичък. Виках му – учи сине, да не работиш. Ама той хич не учеше. Ако не беше ти да му подсказваш, сега нямаше да е министър… Хайде, оставям те. Мини някоя вечер, да хапнем, да пийнем. С мъжът ми ще се радваме да си припомним добрите стари времена…

Тук историята свършва.
Следват няколко поуки!
Ако имате син на име Сашко. И тоя син е умен и пълен отличник.
Не му давайте да дружи с Пацо!
Ако имате глупав син на име Пацо! И имате чанти с пари и огромно влияние!
То тогава поуки за вас няма.
Имате си всичко необходимо!
И последно – ако всичко, което написах, ви се струва глупаво…
Помислете си какво става в момента.
Помислете си как можете да мотивирате децата си да се изучат и да се усъвършенстват в страна, в която преимущество в биографията не е нито образованието, нито специализациите…
И си представете колко хубаво би било, ако образованите хора не карат таксита, не лепят плочки и не продават зарзават, докато разни дебили с измислени биографии и невъзможност да навържат 2 смислени изречения ни управляват…
И когато навържете тези факти, ще откриете, че у нас всичко ще се оправи.
Но трябва да си разменим местата.
Зарзаватчиите трябва да влязат в парламента.
А политическата класа да се върне в зарзаватчийниците, където й е мястото.
АЛЕЛУЯ!!!!