Не са близнаци, но се случило да са едномесечни. И двамата са родени в с. Рогозен, Врачанско, през февруари. Само че Петър Димитров Пирдопски на 01.02.1922 г., а Крум на 26.02.1924 г.
Били на фронта по време на Втората световна война, те на различни места, по различно време заслужават еднакво високото боево отличие – орден „За храброст”.
По-големият брат Петър,
завършил селското школо, започва да учи гимназия в близкия до Рогозен град Оряхово. След това записва счетоводна кооперативна школа в София. Приключил икономическата си подготовка с много добър успех, от февруари 1939 г. той става завеждащ счетоводната дейност на потребителската кооперация в селото им, основана и от неговия баща, офицер, орденоносец от Първата световна война.
На 15 септември 1942 г. Петър е взет редовен войник в общощурмовата дружина на щурмовата школа – пионер. Две години по-късно
участва в превратните септемврийски събития
като „ремсист с прогресивни идеи”, както пише в уведомителния бюлетин. Достойният войник Петър, след кратка допълнителна подготовка в Мало Бучино, в средата на октомври 1944 г. поема по петите на отстъпващите немци. Отначало с влак, после с камиони, докато достигат до Деве баир. От там към Крива паланка. При Страцин се озовават на 23 октомври, когато са се развихрили едни от най-тежките боеве.
За сапьорите казват, че грешат само по веднъж в живота си. Той, в състава на третата, сапьорната рота на дружината, неведнъж е побутван от съдбата да стори такава непоправима грешка. Но не се е поддавал. А е виждал, гледал е с очите си как скъпо заплащат за своето недомислие много негови другари, в това число и командирът му подпоручик Загоров.
Обезвредил много мини, срещал се със смъртта десетки пъти,
в оказалия се последен ден от първия период на войната Петър се озовава край Куманово. Тук в боевете по Димитровден, след многократно подеманото наше „ура” успехът е на страната на немците. Настъпва най-неспокойната му нощ.
На 9 ноември двама войници доброволци го канят да отиде с тях, за да довлекат убит наш войн в минно поле. Петър им разяснява, че там има хитлеристи. Но доброволците не се отказват. Тогава и той се решава, като им заявява: „Добре, обаче идвам само заради вас!”.
Отдалече забелязва, че убитият не е паднал, а е в седнало положение, подпрян на пушката си. Когато го доближават и оглеждат, виждат, че в краката му е поставена мина. Петър тъкмо е тръгнал към един близък окоп и насреща му се стрелват снопове куршуми. Изведнъж усеща, че нещо го удря. Изтръпва. Докато да си помисли: „Убиха ме!” и заспива… Губи съзнание. Пада… По-точно, май нищо конкретно не помни. Чак след час ли, след два ли дочува гръм. Значи е жив!… Протяга ръка към автомата си „Шпагин”, прибира го.
В лазарета разбира, че вражи куршум е счупил костта на дясната му ръка над лакътя, след което е рикоширал от автомата му и сплескан като двулевка, пробива стомаха му и разкъсва вътрешностите… Опериран е сполучливо от доктор Аджемов в Крива паланка.
По-малкият брат Крум
завършвал белослатинската смесена гимназия. По това време, пролетта на 1944 г., бил повикан на наборна комисия, за да го вземат предсрочно войник и изпратят кой знае къде. Обаче организираният антифашист Крум Пирдопски получава позволение и се отправя към врачанския партизански отряд „Гаврил Генов”. От 8 май 1944 г. той е в нелегалност, в горите около Борованската могила. После с други младежи се мести край Черепишкия манастир, където отец Пахомий скришом ги снабдява с храна и други потребни им неща. Така до септемврийските събития.
Слиза с камион във Враца, намира време да се отбие до вкъщи и бърза да се запише доброволец за фронта. Изпратен е за подавач в минохвъргачен взвод.
Първият му бой от първия период на войната е при настъплението към Ниш, на Остри връх. След това се сражава и при Нишки бани, участва в уличните боеве в града.
Крум
проявява смайваща смелост на много места, изискващи изключителна жертвоготовност
По-паметните от тях са на Косово, при Купалник…
След приключването на първия период от войната той се завръща в Рогозен, където се отдава на стопанска дейност. Само след няколко месеца в селото им е създадено едно от първите ТКЗС-та в страната. През 1954 г. Крум завършва обща медицина в столицата, специализира за детски лекар, педиатър.
Д-р К. Пирдопски се пенсионира през 1966 г. Сега е председател на Областното ръководство на СВВБ в Пазарджик, където се заселва през 1956 г. На конгреса бе избран и за член на Централния управителен съвет на Съюза.
Стефан СТЕФАНОВ
