Инж. Любомир Стойчев – Бацето е роден през 1935 г. във Враца. След дълги години мълчание биологичният баща на Жени Живкова, впоследствие осиновена от дядо си, сподели, че са се разделили с Людмила “по взаимна вина”.
Инж. Стойчев и дъщерята на Тодор Живков се запознават в края на 1957 г. Тя била ученичка в десети клас, а той – студент в МЕИ.
“Започнахме да се движим в един приятелски кръг. Аз и моите приятели студенти и тя и нейните приятелки ученички направихме една компания. Повечето хора в нея бяха деца на високопоставени родители с положение. Веднага ми направи впечатление, че Людмила е скромна, не обичаше да я сочат с пръст”, споделя родителят на бившата лява депутатка и дизайнерка.
4 години след запознанството младият провинциалист успява да склони Людмила Живкова да стане негова съпруга. Сватбеното им пътешествие било в… Румъния. Новобрачните свили гнездо в голям апартамент, който бил разделен на две – в едната част Тодор Живков, майка му и д-р Мара Малеева, в другата – те. На въпроса каква е била първата му брачна половинка вкъщи, Бацето отвръща: “Обичаше да прави нескафе и да танцува. Най-много й харесваше рокендролът. От певците любимци й бяха Елвис и Джони Холидей. Слушаше и италианска музика… Не беше суетна. Въобще си живеехме добре. Най-щастливи бяхме на 7 ноември 1965 г. сутринта, когато се роди дъщеря ни Жени.”
Щастието им трае едва 2 години, след като наследницата им се появява на бял свят. “Беше през 1967 г. Разделихме се като приятели и такива си останахме. Формулировката в съдебното решение беше “взаимна вина”, защото по това време нямаше “взаимно съгласие” като законов термин.
Бившият съпруг на “дамата с тюрбана” израства до директор на развойната база на котлостроителния институт в София. Защитил е научна степен в Магдебург, Германия. Две години е бил на работа в Куба. Бил е служител и на дом “Витгенщайн” във Виена, както и временно управляващ посолството ни в Берн, Швейцария. През 1976 г. се жени повторно. От брака си с Мария има дъщеря Десислава /38 г./, художник и дизайнер, която живее и работи в Австрия.
Преди 2 години Любомир Стойчев издаде мемоарната книга “Бацето си спомня”, а преди няколко месеца на книжния пазар се появи и “Обръчът около Людмила Живкова”.
– Г-н Стойчев, повечето журналисти ви подлагат на „кръстосан разпит” за епохата на Людмила Живкова, за съвместния ви живот с нея. Но аз ще рискувам да останем в днешния ден и първият ми въпрос е – как преценявате протестите, съвременния политически пейзаж на България? Как се вписвате в него?
– Този въпрос си го задавам все още и аз и ми беше зададен в интервю по News 7. Този въпрос си го задавам не само аз, но и всеки средностатистически българин. Виждайки как се подбират кадрите във временното правителство и в настоящото, всеки би могъл да остане с впечатлението, че и той може да се кандидатира. Говорим за средностатистическия интелигентен българин. С това изречение завърших коментара си и вашите колеги не ме питаха повече.
Според мен събитията продължават да се развиват и аз самият трудно мога да си дам някакъв отговор какъв изход има. Защо? Защото в общественото пространство нито на политическо, нито на обществено ниво не се коментират нито истинските причини, нито истинските биографии на тези хора, които биват издигани в момента. Даже се стига дотам, че не се дава пълен опис на образованието им. Курсове тук, курсове там… което навежда на мисълта, че умишлено не се дават пълните биографии на тези хора, защото се гледа те да бъдат прокарани, да бъдат най-добрите измежду добрите, които са кандидатствали. Затова мога да кажа с едно изречение – всички настоящи ръководства на политически партии, независимо дали са парламентарно представени, или останаха извън парламента, трябва да са подадат оставките и
да дойдат изцяло нови хора
които не са ангажирани нито политически, нито икономически, нито личностно с други в тази сфера.
Въпреки че съм защитник на леви идеи, не подкрепям нито едно от тези ръководства. Защото според мен те не са партиите.
– Не влизате ли така в конфликт с дъщеря си, която беше депутат от БСП?
– Откровено да ви кажа, изобщо не. Даже в първите години след прехода, когато на нея й е било най-трудно, защото един път трябва да защитава себе си, втори път – фамилията, никой друг не застана прав до нея. Тя още нямаше тази представа, която има сега, за всички личности от обкръжението на Живков, и аз й бях дал, без да ме пита, един съвет – изисквай повече от тези, които са били негови съратници на най-високо политическо ниво преди 10 ноември.
– Съветът е бил далновиден от прагматична гледна точка, но защо се е наложило да й го давате? Евгения не е ли искала да контактува с тези хора?
– Тя би могла да си го каже, но какво съм имал предвид, когато съм й го дал? Имах предвид това, че никой от тези идеологически и служебни съратници не застана официално да защитава не колегата си от политбюро Х или Y, а да защитава времето, в което той самият е бил на най-високо ниво и е творял съдбините на България. В нито една държава един човек, независимо дали ръководството е било колективно или тоталитарно, не е могъл сам да прокарва всичко. И аз в книгата си съм дал някои примери.
Тодор Живков също не е могъл да прокарва всичко, което иска
– Да, експертите твърдят, че поне в Съветския съюз решенията са били носени за подпис на всички членове на политбюро на ЦК на КПСС. Сигурно и в България е било така.
– И у нас е било същото.
– Остава, разбира се, „висящ” въпросът как са били избирани членовете на политбюро – колективно или еднолично, и от кого точно. Това е една от най-големите, да не кажа – най-голямата тайна на Живковия режим.
– Това биха могли да го кажат тези хора. И ако някой ги е поставил, защо са се съгласили? Казват: „Ще те направим член на политбюро…”, и те не са отказвали, съгласявали са се. И са поемали международни политически ангажименти. Тези хора сега мълчат и не взимат отношение. Според мен това е инстинктът за лично самосъхранение. Имат семейства, имат деца, имат внуци…
– Говори се, че е имало сделка, или по-точно – бил е сключен „договор” между Тодор Живков и тогавашното съветско ръководство, а именно – той си подава доброволно оставката и се оттегля, в замяна на това никой няма да закача членовете на семейството му, да не говорим за някакъв „румънски вариант”, а фамилията ще бъде овъзмездена с огромен пакет акции от „Лукойл”. Вярвате ли в съществуването на такова споразумение?
– Не съм чувал такова нещо. Но в историята, както добре знаете, „няма ако”. В случая също е така. Не мога да ви кажа нищо, защото всичко е в сферата на предположенията.
Неговата внучка е единственият наследник на Тодор Живков. Има ли преводи от швейцарски банки? Сега може веднага да се направи справка – дойде от Швейцария превод за еди-колко си милиона, или от България дойде заявка… Няма такова нещо. Ако имаше, смятате ли, че нямаше да се научи досега? Специално за тях.
– Не знам. И ви отговарям не със съмнение, а с чисто незнание, тъй като у нас много неща не се научават.
– Ще ви дам пример с мен. От 2005-а до края на 2008 г. аз бях пълномощен министър в нашето посолство в Швейцария. Където са милионите на Тодор Живков. Някой може да каже: „Стойчев е изпратен там заради милионите….” Стойчев се върна оттам, но не донесе нищо за себе си, а продължава да е на пенсия и досега. То се вижда как живея, как живее сегашното ми семейство… Ако бях намерил някакви милиони и бях уредил те да дойдат тук, за да подпомогнат семейството на Евгения, то щеше да се разчуе на следващия ден. Защото във всяка държава има “неофициални сили”, които могат да задвижат нещата.
– Ако правилно ви разбирам кои са „неофициалните сили”, в Париж например те се представиха като „български емигранти”, засекли „случайно” Волен Сидеров и активистката на „Атака” Деница Гаджева в петзвезден хотел… Снимаха и министри на яхта край Монако в компанията на подземни босове като застреляния Иван Тодоров – Доктора и Петър Петров – Амигоса…
– Аз това го казвам в смисъл, че такива сили има във всички държави, независимо кое правителство е на власт. И те винаги могат да проверят дадено нещо така ли е, или не е така, без даже да излиза в полезрението на обществото.
– За това говорим. Но да се върнем към темата за авоарите на семейство Живкови. Отдавна се твърди, че сметките и имотите им в Швейцария са били управлявани от адвоката с български корен Пиер Сциклунов. Познавате ли го?
– Само по име.
– И никога не сте го виждали?! Не мога да повярвам.
– В томчетата на Иван Славков /става въпрос за спомените на Батето, издадени в два тома – б.ред./ има една снимка, не знам дали сте обърнали внимание, на Пиер Сциклунов заедно с Иван Славков. Тази снимка е дадена от Иван Славков. Не им знам отношенията, но когато бях на работа в Берн, този човек вече не съществуваше.
– Бил е вече покойник?
– Да. За него няма абсолютно никакви документи в посолството.
Но ще ви разкажа нещо друго. Официална тайна и тук, и в Швейцария е, че Симеон Сакскобургготски има вила на Женевското езеро. Проверете го. Направете едно интервю с него и го попитайте какво ще каже.
– Виждате ли нещо престъпно в притежанието на такъв имот?
– Докато бях на работа в посолството в Берн, един ден секретарката ме свързва и казва: “Търсят ви”. – “Кой ме търси?” Тя ми спомена някакво гръцко име, и тъй като не знам гръцки, не можах да разбера дали е мъж, или жена.
Казвам на секретарката: “Нямам уговорка с никого…”, тъй като хората, които работят в посолство, се пазят от пряк контакт. Всеки може да набере телефона и не се знае защо и за какво и може да се записва и разговорът… Получава се интрига, нали разбирате.
Помолих секретарката да попита за какво ме търсят. И я попитах на какъв език говори човекът, който се обажда. Тя ми каза: “Говори на немски лицето /уточни, че е жена/, но не говори много добре”. Когато секретарката я попитала откъде ме познава, жената казала, че не ме познава, но й дали моето име. “Аз съм журналистка и искам да го помоля да ми даде повече информация за Симеон Сакскобургготски –
знае ли се в посолството дали ще идва във вилата си в Швейцария”
Като чух това нещо, казах на секретарката: “Добре, свържи ме с нея”. Тя ме свърза и…
– Всъщност, г-н Стойчев, това не е толкова въпрос, колкото информация, ако правилно ви разбирам?
– Оставям преценката на вас. Започнахме на немски, тя мина на английски, който ми е много слаб, и ми каза: “Ще ме извините, в такъв случай ще говорим на немски и български”.
– А е гъркиня?!
– Да, гъркиня. Каза ми, че е журналистка, цитира някакви вестници, за които работи, но уточни, че е на свободна практика. Получила по нейни канали, журналистически, информация, че Симеон Сакскобургготски имал вила на Женевското езеро и че от време на време идвал там. Дали ние в посолството имаме информация, защото би трябвало за него, като официално политическо лице, идвайки там, да има информация в посолството чрез Външно министерство, за да бъде подсигурен на съответно ниво – дипломатическа подкрепа, да бъде съобщено в швейцарското Външно министерство, за да се иска тяхното съдействие и прочее. Такава личност не може току-така да дойде там, да върви и хахо-хихи да си прави… Той просто е задължен да се обади.
Отговорих на журналистката, че ние нямаме никаква информация. Тя каза: “Чудно”. А тя се обръщала към мен, понеже по това време нямахме посланик и аз бях първото лице в нашето посолство. Не я попитах повече откъде са й дали моето име, може
от швейцарското Външно министерство да са я посъветвали да се обърне към мен
Казах й, че в такъв случай би трябвало да се допита до швейцарските власти, тъй като те спрямо една такава личност имат отговорност. Помолих я, ако разбере нещо повече, да се обади. Но тя не се обади повече.
– Без да приемам теорията или практиката на конспирацията, ще ви попитам дали вярвате в следната версия – че покойната ви първа съпруга е била застреляна от снайперисти на “братска” държава в кабинета си? Според тези, които го разказват, случаят е описан навремето във влиятелен английски ежедневник. И още нещо. Иван Славков е споделил пред свои познати от висшия ешелон на бившите тайни служби, че в деня на кончината на Людмила той е играел карти, извикали са го спешно по телефона, но когато пристигнал в Правителствена болница, дъщерята на Тодор Живков вече била в кома и след няколко часа издъхнала…
– Нямам никаква представа. Даже това нещо не съм го срещал никъде написано.
Според мен най-много рови и се опитва да изкара на бял свят този въпрос Богомил Герасимов /публицист, бивш посланик на България в Мексико по времето на Людмила Живкова – б.ред./ По този повод в едно интервю с Люба Кулезич, която ми зададе този въпрос, аз й отговорих така: “Няма никакъв смисъл да се търси обяснение на смъртта като неестествена. Защото каквато и да излезе причината за смъртта й, това няма да навреди на ореола й като човек на българската култура. Даже ако се окаже, че е починала от насилствена смърт, това още повече ще усили положителния ореол около нея”. Тя просто е пожертвала живота си – съзнателно или несъзнателно – за българската култура. Плюс това нито една религия по света не оправдава ексхумацията на човешкото тяло. Самият Богомил Герасимов може ли да отговори, ровейки по този въпрос, какво очаква? Вариантите са три. Самоотровила се е, убита е, естествена смърт поради претоварване, травмата и прочее.
– Но признайте, че и досега не се казва открито правена ли е аутопсия на Людмила Живкова, или не?
– Не знам. Нищо не мога да кажа. Ако се вкарва нещо в устата на Иван Славков, също
не може много да се вярва
защото тогава Иван Славков не е бил в София.
– А той твърди, че е играел покер в София същата вечер. Защо Славков разпространява версии, които не са верни?
– Ако той го разпространява, или ако му е вкарано в устата от някой друг, след като е починал и няма как да го опровергаят…
Наскоро е излязло и голямо интервю с един от охранителите на Людмила – Димитър Мурджев. За мен това са нечистоплътни и нелоялни писания. Най-малкото като човек, който е бил дълги години лична охрана и ангажиментът му е да си остане до гроб такъв, той не бива да разпространява тези неща. Той не е единствената лична охрана. А някой друг да се е изказал? Не се е изказал. Значи, хората са лоялни и етични. А той не спада, изглежда, към тях.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
