Приземяване, но не под формата на меко кацане, а на истинско падане от високото, ще преживее бившият премиер Бойко Борисов, който доскоро мислеше, че в ГЕРБ всичко е стабилно, единно и спокойно. От ГЕРБ се отцепиха знакови кадри, сред които бивши и настоящи депутати, областни управители, кметове. Най-вероятно към групата ще тръгнат и други недоволни, които типично по български са били на същото мнение, но са си траели, докато усетят накъде духа вятъра.
Ясно е, че новата партия на бившите гербери няма да успее като сериозна политическа сила, защото не за пръв път се прави опит за подобрено издание на вече съществуващи формации. Александър Томов и Николай Камов не създадоха „по-доброто БСП”, а „Новото време” не се оказа „по-доброто НДСВ”. Костов не превърна ДСБ в „по-доброто СДС”, а в секта на до болка предани му реститути от централните софийски квартали, която скоро изгуби парламентарния си потенциал, а на Касим Дал не стана „по-добрия Доган” даже и с мощния гръб на Ердоган…
По-добрите гербери ще залязат, поради причините, които водят към края си самият оригинал – проекта ГЕРБ, или поредната илюзия, че добрият Бащица ще дойде да ни оправи. След като това не успя да направи царят, не можа да го направи и неговият бодигард Борисов.
Партията на бившите управляващи се разцепи, ако не на две равни части, то поне на едно послушно мнозинство и на едно по-шумно малцинство. Друг въпрос е какво движи малцинството в тези действия, защото резонен е въпросът защо тези хора проговориха за Цветанов едва, когато наближиха изборите и се видя, че или губят депутатските си места, или че повече няма какво да губят. Разпадът има и това измерение: ГЕРБ бе родена и от идеята, че Борисов е „ракета-носител”, чрез която ще може различни хора да полетят към високи и заветни депутатски, министерски, кметски и губернаторски длъжности.
Именно кариеризмът даде огромен импулс не само за членството в ГЕРБ, но и за развитието на ГЕРБ като партия. Та именно кариеризмът пази единството на ГЕРБ в течение на шест години, създавайки у хората впечатление, че най-после имаме партия, в която хората са единни, сплотени и дисциплинирани. Кариеризмът вкара в ГЕРБ всички неуспели от СДС, ДСБ, БСП, НДСВ и други партии, превръщайки тази формация в люпилня за „калинки”. Лошото е, че с всяка нова излизаща на хоризонта формация се увеличава не шансът за реализация на знаещите и можещите, а именно на такива хора, взети от кола на „едните” и от ”въжето” на другите.
Днес от партията ГЕРБ си тръгват и хора, които видяха, че флиртът на Борисов с властта е към края си, че безотказната машина за издигане на кадри скърца, че назначенията за началник вече не са в джоба на Борисов. Тъкмо затова уви, и тези хора не са правилните морални съдници на Цветанов, защото години наред бяха неми свидетели на ставащото в ГЕРБ, на изкористяването на иначе хубавите надежди, че нещо ново идва в политиката. Днес горчиво въздъхват, че „и ние станахме част от статуквото”, но нима не са забелязвали това през целия период, в който Борисов управляваше.
Все пак, местните кадри на ГЕРБ попитаха резонно защо Бойко Борисов търпи това всевластие на „момчето, което някога му носеше папките”. Явно, е че с времето Цветанов и Борисов си размениха ролите на формален и неформален лидер на ГЕРБ. Цветанов придоби реалната власт на партийните лостове, а Борисов от лидер се превърна във фигурант, който дава интервюта и реже ленти, но няма властта да уволни своя заместник. Това е тежка морална присъда за Борисов, който в политиката бе, е, и остана актьор, който играе роля и търси интуитивно решения за оцеляването си, а не човек, който знае как да оперира с дадената му власт.
„Царува, но не управлява” е формулата на властта на формалните лидери. Впрочем, ако се замислим за времето на всичките години, в които Борисов е начело на нещо, било то МВР, Столична община или правителството, ще си спомним гигантско количество интервюта, огромен брой снимки, много прерязани ленти по време на официални церемонии, може би няколкостотин игри на футбол или тенис, но нито едно сериозно политическо обсъждане, сериозно заседание, новаторска идея, концепция и визия за решаване на какъвто и да е проблем.
Тук е разковничето за загубата на реалната власт от страна на Борисов – той уби политическото в политиката, заменяйки го с пошлото шоу на постоянните скандали с опонента, на цветисти реплики и на опростени заявления от типа „Аз ви построих еди кое си”, сякаш го е направил с голи ръце. Но докато това шоу с главен актьор Борисов течеше реалните политически механизми са преминавали в ръцете на Цветан Цветанов, който отне от политиката една друга същностна черта – това, че тя все пак се прави в рамките на определени правила. Разплитането на истината за това чия партия е ГЕРБ също започва от момента на разцеплението и проговарянето. Тоест – от сега.
Дали ГЕРБ може да се върне във властта? Теоретично – да. И то не само, защото текат протести и се иска оставката на настоящия кабинет. Всяка голяма партия рано или късно връща част от доверието в себе си, стига да не е изместена от себеподобна. Старата десница се загуби като фактор, защото ГЕРБ зае дясното пространство, така че – ако ГЕРБ не бъде изместена от нова дясна партия, може и да се върне във властта. Но определено това връщане ще е за кратко и ще свърши още по-трагично и от предишното.[inspic=538,left,,200]
Просто вече я няма илюзията нито около личността на Бойко Борисов, нито около идеята, че той може да подбере „правилните” хора, за да ги сложи в партия. Формулата „гарантирано от Бойко” е провалена, както е провалена и възможността още веднъж да се управлява по начин, в който телевизора доминира над хладилника. Или накратко – даже някога да се върне за кратко на власт сама, ГЕРБ е обречена, защото нито личността, нито илюзиите са трайна основа на един политически проект.
А и вътрешните скандали и противоречия са отпушени и духът няма как да се върне в бутилката. Показват го събитията във всички други партии – от десните чак до БСП, които напоследък опитаха да приличат на ГЕРБ в този си инстинкт на всевластие на лидера и неглижиране на всички различни мнения. Ясно е, че различните мнения рано или късно се чуват, а безгрешността на лидера е легенда, създавана от послушни и щедро отхранвани обкръжения, както се случи в ГЕРБ. rong>Събитията от вчера са само началото на този процес, който накратко може да се нарече: „Краят на ГЕРБ”.
