Всеки от нас е изпадал в блажено кравешко зеене пред поредната порция „Двама мъже и половина“, „Приятели“, „Д-р Хаус“ и сие. Епизод след епизод, само-още-тридесет минути, ден след ден. Мда. Сериалите са наркотик.
Въпросът е, защо ни влияят по този начин? Добре, изхвърлих се. Няма да ви обясня със статистики, психологически термини, поведенчески нагласи, маркетинг изследвания или изречения, започващи с „Учените от университетът в Горно Кокаляне са направили сензационно проучване“. Но ще ви споделя поне 10 причини да искам да живея в sitcom. Доколко са разумни, ще прецените вие. Започваме:
1. Дрехите Признавам, вещоманията ме тресе. Естествено, понякога просто навличам стари дънки и размъкната блуза. Но в други моменти….съчетаваш цвета на обувките със спиралата, полата с обеците, лакът с чантата. Преди мислех да започна да снимам подобни комбинации. Преди да кажете, че опира до женската суета, материализмът и прочее – не. До естетиката е. Точно както искате да „запечатате“ на снимка красив изгрев, залез, стрък босилек, гниещ лимон и друго. А в сериалите? Там имат по десет преобличания в епизод, всички им се радват, парцалите са увековечени и всички ги виждат. Окей, може би естетиката е параван за свръхболезнен егоцентризъм, но кой не е болен от него?
2. Страхотното време Случва се да чуете „Студено е“. Но, да му се не види, на никой не му посинява устата, не трепери и винаги времето е удачно за къса пола/тениска. Когато пък се потят….добре изглежда. Ако завали дъжд, ще е само да подсили някоя романтична обстановка. Като любител на разумните температури, есента и пролетта, твърдо искам да живея в умерения климат на сериалите. Толкоз.
3. Работата не-мечта Опитвам да работя на две места, критериите ми за пазаруване са меко казано занижени и пак не съм на „ти“ с финансите. И нещо ми подсказва, че нито с писане на рекламни песнички, нито със сервитьорстване, какво остава пък за водене на рубрика, ще съм навън от блатото. Но, неее, те успяват. Всички. Главата си залагам, че ако си симпатична героиня в sitcom, можеш спокойно да тръшкаш коктейл след коктейл със заплата на контрольорка в градския транспорт.
4. Не ходят по лекари Изключвайки ситуации, в който откачалка решава, че посещението й при зъболекар сее смърт, някой отива да роди, ей така между другото, или да разбере колко НЕ е болен от СПИН, битието в сериалите е редуцирано откъм бели престилки до здравословен минимум. Като гражданин, радващ се на българското здравеопазване, мога само да въздъхна: Млъкни, сърце, каква сладка утопия. Защото АД има, и неговото име е клинична пътека. Да речем, че наивно сте решили да си метнете един профилактичен основен преглед. До края на приключението вече ще се лекувате от нерви, гъбички, грип и занижени референтни нива на хормона, отговорен за растежа на ноктите. И, разбира се, фаворитната ми реплика: „Колегата е объркал нещата. Хайде ТОЗИ ПЪТ да направим изследванията като хората“. Не знам за вас, но мен явно от 5 години ме тестват като маймуните, защото това е като „Добър ден“-ът, с който започвам всеки преглед. В сериалите никога не им говорят така, честно ли е?
5. Максимална използваемост на майтапи Мечтали ли сте от всяка случайна мисъл да развиете убийствена шега, цял пъстър диалог, вдъхновен пост, разказ? Но не винаги се получава. Е, със сценариите може.
6. Нямат медии Случва се небрежно да разгръщат някой вестник или да зяпат в телевизора, обаче са лишени от „Градски момчета откраднаха тор“, „Човек насилва хипопотамка, тя го съди“, „Костенурка изяде баба, проблеми с пернишката канализация“, „734 смъртоносни вируса за Коледа“, „98 катастрофи тази вечер!“, „Хименът е престъпление“ и така нататък. Не че не уважавам информационният поток, напротив. Обаче понякога тайно си мечтая да живея без него.
7. Не се епилират Всеки, имал късмета да е жена или да е живял в близост до такава, знае: епилаторът е дело на Инквизицията, а кола маската в домашни условия е в основата на всеки дзен будизъм. Но не. Те си подприпкват нагло гладки и има няма през 3 сезона се появява бегъл намек за щавене. Или небрежно подредена самобръсначка в банята.
8. Приятелите стават любовници Ако знаете как си мечтая да чифтосам половината си познати. Гледам ги и си викам, ей, ама те са като две ръкавели от един комплект, обаче не става. Хора, случки, улици, разминават се преценките. Виж, в сериалите обикновено главните действащи лица са максимум 10, така че след време, волю-неволю, взимат се. Което е добре. Перфектната теория, че най-близката ти дружка е твоята идеална половинка. Не й вярвам много.
9. Няма скандал, траещ повече от 3 епизода Спречкват се, казват си тежки думи, пъдят се, следват разриви и 3 серии след това всичко е майски бръмбари и слънце. Представете си го приложено в действителността: „Мило, дразниш ме зверски. Знаеш ли, имаме 3 епизода до сдобряване, ще отида на разходка и след 90 минути съм тук, ок?“
Вижте, наясно съм, че идеята на сериалите не е да описват нещата напълно достоверно. Но понякога е хубаво да си помечтаеш пред телевизора. А, и причина номер десет: Ако караш косвено кила народ да се забавлява и да следи „ежедневието ти“, това си е направо дарба.
