Лаймската болест е бактериално инфекциозно заболяване. Причинява се от микроорганизъм Borrelia burgdorferi
и се разпространява чрез ухапване от кърлеж. Заболяването има сезонен характер – зачестява през лятото и есента, когато е периодът на активност на кърлежите.
Лаймската болест протича в няколко фази като причинява увреждане на
кожата, ставите, сърцето и нервната система. С други думи тоша е сериозно заболчшане и не биша да се подховда с пренебревение към шъзникнали симптоми или съмнения. Характерен за болестта е
кожният обрив на мястото на ухапването като разширяващ се червен кръг.
Интервалът от заразяването на човек при кръвосмучене до изявата на
първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. При
Лаймската болест той е най-малко 3 и най-много 30 дни (средно 10 дни).
1. Първи стадий. Зачервяване в областта на ухапването за около
2-3 седмици след инфектиране. По-късно се появява концентрична зона,
която се разширява центробежно, като центърът започва да избледнява или
посинява и обривът добива вид на пръстен. Този феномен отшумява, но след
няколко седмици или месеци може да се появи на друго място по
тялото.Успоредно с това е възможна висока температура, болки в мускулите
и ставите, отпадналост, подуване на близките лимфни възли, главоболие и
стомашно-чревни оплаквания.
2. Втори стадий. Започва няколко седмици или месеци след
изчезване на първоначалните симптоми и протича с неврологична
симптоматика, най-често възпаление на лицевият нерв, но също така и
менингит (възпаление на мозъчните обвивки), енцефалит(възпаление на
мозъка), парези и парализи на крайници, както и сетивни нарушения
(намален усет за допир и болка на кожата). Понякога се наблюдават
сърдечни увреждания, проводни и ритъмни нарушения.
3. Трети стадий. Месеци и години по-късно (до 1-2 год) настъпват
увреждания на ставите, нервната система и кожата водещи до нарушения в
походката, намаление на зрението и слуха, неконтролирано изхождане по
малка и голяма нужда, главоболие, психични смущения и поява по кожата на
зачервявания, леко надигнати над околната кожа които постепенно
атрофират.
Лаймската болест, когато не е лекувана, протича в три стадия. Във всеки
от тях инфекцията поразява различни органи и съответно се изявява
различна симптоматика:
Серологични лабораторни тестове, най-широко достъпни и използвани са
ELISA и имуноблот. При съмнение за Лаймска болест първо се извършва
чувствителен тест Елайза и, ако той е положителен или двусмислен е
възможно диагнозата да се потвърди с по-специфичния имуноблот, който
обаче е значително по-скъп и не се прилага рутинно.
