Източник: Христо Узунов/ Div.bg
България, 60-те години на миналия век. БНА стартира секретна програма за радиолокационно наблюдение на страните отвъд желязната завеса, използвайки сателити на СССР. При рутинна проверка на системите за далечно радиолокационно откриване е осъществен контакт с извънземна раса, ситуирана на Марс. При последвалия културно-технически обмен между представители на България и Червената планета е постигнат консенсус. Срещу песента „Излел е Дельо хайдутин“, която моментално е изпратена в Космоса, БКП се сдобива с чертежи, указващи построяването на космически кораб…
1971 година. Под предлог, че ще отбележи 90 години от Бузлуджанския конгрес с издигането на дом-паметник, ЦК на Българската Комунистическа Партия издава указ за построяването на сграда с нестандартна форма и крупни размери. Строежът продължава 8 години, а цялата документация по него е засекретена под названието „Проект Бузлуджа“…
Христо Узунов/ Div.bg
Наши дни. Крачим по пътеката към дом-паметника на Бузлуджа. Въздухът е пропит с аромата на планински цветя, който придава на мястото сакрални измерения. На Бузлуджа сме за първи път, това, което ни впечатлява още отдалеч, са размерите на паметника. С всяка изминала крачка огромното архитектурно съоръжение ни поглъща все повече, а присъствието му се усеща, дори когато погледите ни са насочени на другата страна към изящните извивки на Стара планина.
Христо Узунов/ Div.bg
Централният вход е със заварени врати, затова се напъхваме вътре през малка дупка отстрани на чинията. Озоваваме се на междинна площадка между две нива, посреща ни надпис „недеи влиза ще збъркаш“ (без редакция). В началото съм леко разочарован от тоталното унищожение, което заварваме, но, когато поемаме по стъпалата водещи към централната зала и над нас се показа прокъсаният от времето купол, между чиито решетки се процеждат слънчевите лъчи, ме обзема почти религиозното чувство, че сме попаднали в забравения храм – зикурат на отдавна изчезнала цивилизация. И няма как да е по друг начин – заобиколени сме от стенни мозайки, изобразяващи древни божества, като в ацтекска пирамида, а самата централна зала силно наподобява колизеум. Тишината се нарушава единствено от виещия през пробойните на корпуса вятър, който придава призрачни очертания на усещането за минало величие и забрава. Единствената дума, която витае в главите ни, е „Огромно“…
Христо Узунов/ Div.bg
Оставяйки зад гърба си осеяните с отломки скамейки на централната зала, под зоркия поглед на другаря Благоев се отправяме към партера, чийто таван е под влиянието на влагата и плесента. Мозайките по стените тук са заменени с графити. Подминаваме. Стълбището се спуска още по-надолу, потъваме в мрак и благодарение само на светлината от фенерчетата разбираме къде сме попаднали. Тясно коридорче ни води в самото сърце на дом-паметника…
Христо Узунов/ Div.bg
Разбираме, че изчистената отвън форма на зданието отвътре представлява истински лабиринт. Попадаме във водовъртеж от стълбички, коридорчета, помещения… Всичко е тотално опразнено, само на отделни места се забелязват следи от електрически инсталации – навярно командният пункт на кораба майка. Вити стъпала ни отвеждат до поредния коридор, който завършва до асансьорна врата с нестандартни размери и метално стълбище, водещо нагоре и нагоре. Намираме се в основата на кулата. 20 минути по-късно и 10-тина нива по-нагоре, след непрестанно изкачване в пълен мрак, едно червено сияние ни известява, че сме стигнали до петолъчката – оказа се плексигласова. Въпреки това са нужни 4 етажа, за да се премине от основата до върха ѝ. Огромно. Още малко и вече сме на покрива на дом-паметника на БКП. Високо, високо, високо… Колкото 15-етажна сграда. Заварваме метална конструкция, две авиационни лампи и невероятна гледка към близкия вятърен парк. Многобройните опаковки от чай и цигари пък показват, че въпреки трудния достъп, покривът е достатъчно посещавано място.
Христо Узунов/ Div.bg
След като се насладихме на силния вятър, духащ на върха на паметника, отново ни очакваха стъпалата. Надолу и напред към нощта, лагерния огън и настоящето, в което паметници като този са обречени на забрава, защото бягаме от собствената си история…
За да обиколите космическият кораб на БКП отвътре, разгледайте ГАЛЕРИЯТА СЪС СНИМКИ.
Ако статията ви е допаднала, можете да се присъедините към Facebook страницата на рубриката, където да се разходите из още много запустели места.
ИЗОСТАВЕНАТА БЪЛГАРИЯ:
„ДОВИЖДАНЕ УЧИЛИЩЕ“
ПАТЛЕЙНСКИЯТ МАНАСТИР – ЗАБРАВЕНИЯТ ОТ БОГА;
ЗЛОВЕЩА НОЩНА РАЗХОДВА В ИЗОСТАВЕНА БЪЛГАРСКА ФАБРИКА;
