Леонбергер | Забавления за малки и големи | Безплатни блогове от Log.bg

14
Добави коментар
mygodlike
mygodlike

Леонбергер
28 Май 2009 / 20:47  |  Автор: zabava  | 

 | Категория:

Любопитно

,
Хоби и развлечения

 | Рубрики:
Животни

Много пъти е ставало дума за това, че произходът на повечето породи кучета е покрит с булото на тайнствеността. Въпреки, че селекционерите обикновено с удоволствие започват разказа си ако не пряко от египетските фараони, то поне от старите римляни или ацтеки, за много малко породи може със сигурност да се твърди къде са възникнали, какви кучета са взели участие при това и кога са добили днешния си външен вид. В това отношение леонбергерът прави изключение! Вярно е, че историята му не е много дълга – породата е на около 150 години. С точност се знае, че първите леонбергери са се появили на бял свят през 1846 година.

Лъв от градския герб

Вероятно кметът на немското градче Леонберг, известният Хайнрих Есих, е бил човек с нестандартни интереси. Докато съгражданите му отглеждали в дворовете си (също както и днес) зайци, кокошки или гълъби, той харесвал дивите горски животни – фазани, яребици, лисици и сърни. При това положение човек може да си помисли, че най –малко странните обитатели на неговия двор са били кучета, но това не е така – там можела да се види огромна глутница, наброяваща няколко десетки благородни животни. Въпреки (или пък точно за това), че кметът имал ясна представа за съществуващите кучешки породи, явно той не намирал между тях това, което търсел. Или може би мечтаел за светска слава и за известността на родния си град. А като се има предвид, че Хайнрих Есих годишно продавал 200 – 300 малки кученца, той очевидно е бил (според днешните представи) търговец на едро и не е изключено просто да е търсел възможност да забогатее повече…

Така или иначе кметът на Леонберг решил, че ще селекционира напълно нова порода, и то не каква да е. Неговата цел била да създаде куче, което да прилича колкото е възможно повече на лъва, който бил изобразен на герба на родния му град. Като първоначална двойка за селекция Есих използвал женското куче от породата, наричана според тогавашните критерии нюфаундленд (но като се има предвид черно – белият му цвят, сега бихме говорили за ландзеер – разновидност на нюфаундленда) и дългокосместо сенбернарско мъжко куче, доставено направо от алпийския манастир Св. Бернар. По – късно Хайнрих Есих включил в селекцията и пиренейското планинско куче и продължавал кръстоските още четири поколения. Въпреки, че първоначално самият Есих давал предимство на белия цвят, по – късно в породата се наложило класическото “лъвско” оцветяване – днес не е напълно ясно от къде е дошло то – може би от кръстосване и с пясъчен дог.

През 1846г. усилията на амбициозния кмет на Леонберг били възнаградени с успех – родили се кученца, които се приближавали до първоначалните представи на своя създател и приличали на лъва от градския герб. Те за пръв път били наречени с новото име – леонбергер. А характерните особености на новата порода съчетавали в себе си предимствата на трите първоначални породи. Хайнрих Есих явно бил надарен с отличен селекционерски нюх – той успял за неимоверно кратко време да стабилизира породата както като характер, така и като екстериор. Въпреки, че се намерили недоброжелатели, които се присмивали на новата порода, наричайки я “leonardiner” (от бернардинер – сенбернар), славата й непрекъсната растяла. През 1870г. известната австрийска императрица Елизабет (известна под името Сиси) си взела леонбергер, като изразявала публично симпатиите си към него и го вземала всекидневно на разходка до Партера. Леонбергерът станал любимец на коронованите особи от цяла Европа – на френския император Наполеон III, на Уелския принц, на италианския крал Умберто – дори италианския национален герий Гарибалди притежавал такова куче.

А важната “ключова” роля на Хайнрих Есих за успеха на новата порода станала ясна след смъртта му през 1889г. От тази година като че ли “златната ера” на леонбергера преминала – интересът към това куче рязко спаднал. По това време не се намерил никой, който да продължи селекционерската, пропагандатораска и икономическата дейност около породата. Но тя не се изгубил напълно – даже в края на XIX век се появил “Международен клуб на леоонбергерските кучета”, но времето на най – голямата им слава било безвъзвратно отминало, а следващите поражения били причинени от двете световни войни. Но и в най – тежките времена винаги се намирали идеалисти, които с цената на големи лични жертви и лишения не позволявали изпозантната порода да загине.

След Втората световна война този кръг на любители се разширил и стабилизирал и бил основан “Немски клуб за леонбергерски кучета” с център в Леонберг, където съществува и до днес. Интересът към благородните кучета постепенно се разпростира от Германия и в другите страни. Естествено, най – много леонбергери има в родината им, където те наброяват няколко хиляди, но това куче се среща много често и в други европейски страни, включително и в Англия. Породата е достигнала дори и до САЩ. Днес леонбергерите са стабилизирана самобитна порода, неповлияна от модните тенденции. Тя е предпочитана от хора, очаровани от импозантната външност и характер на животните.

Златно куче

Защо леонбергерът е наричан “златен” или “лъвски” е ясно. И тези, които не боичат много – много кучетата, трябва да признаят, че това животно е необичайно явление, което не само радва окото, но и наистина излъчва кралско достойнство. А на изключителната му външност отговаря и изключителен характер, чийто основни черти са благоразумието, спокойствието и сигурността. Леонбергерът надеждно ще пази децата и дома ви и ще прогони нежелания натрапник. Той е много съобразителен – на възраст от около една година вече започва да различава и без обучение желаните и нежеланите гости и да пести чувствата си само за членовете на “своето” семейство и най – близките му приятели. Към чуждите хора кучето не е агресивно, но запазва резервирана дистанция. На изложбите на леонбергери цари спокойствие, но това не значи, че те са флегматични животни. При посрещане на стопаните си бурно се радват – обичат да изграят и да се закачат с хората, с другите кучета и особено с децата. Както много представители на други едри породи, леонбергерите безкрайно много обичат малчуганите и в случай на необходимост с готовност изтърпяват някое дърпане на ухото или настъпване по лапата – те никога не реагират с раздразнение.

Чрез селекцията и възпитанието, у леонбергерите винаги е насаждана характерната черта, наречена от немците “Familienfreundlichkeit” – приятелското отношение към всички членове на семейството. Тези кучета са буквално влюбени не само в своя господар, но и във всички членове на домакинството. Едрите симпатяги се отличават с вярност и преданост, лесно се приспособяват и се стремят да изпълнят всяко желание на своите стопани.

Учението не е мъчение

Въпреки своята големина, леонбергерът не е куче, с което трудно може да се постигне успех! Едрият “немец” не чувства потребност да показва своята сила или да се бори за доминиращо положение. Разбира се, необходимо е животното от малко да бъде правилно възпитавано, но то не принадлежи към класическите трудни за възпитание кучета. Учи се с удоволствие и обичса да доставя радост на стопаните си, с желание изпълнява дребни задачи – да помага в носенето на чанти, в тегленето на количка или шейна. Леонбергерът обича да работи, но не е подходящ за класическата спортна кинология. Първо, той е по – бавен и второ – при куче с неговите размери могат да възникнат проблеми при случаите на отбрана. Леонбергерът може да се обучава успешно като планинско спасително куче.

Съвети на селекционерите

Какви са особеностите на леонбергера, за какво трябва да внизмават новите му притежатели и за кого е подходяща тази порода? Дългогодишните селекционери твърдят, че при леонбергерите няма нищо особено и изключително. Според познавачите, те са красиви, благородни и интелигентни, но главно – те са съвсем “нормални” кучета. Да се разбереш с тях не е проблем. Въпреки големината и силата им, леонбергерите са животни, които със спокойна съвест могат да се препоръчат и на начинаещи любители. Ако новият стопанин спазва съветите и запази разумно отношение, няма причини за една година да не възпита приятно и безпроблемно куче. Чъпреки, че могат да бъдат обвинени в пристрастност, селекционерите смятат леонбергера за идеалното куче – пазач – той е специално създаден за тази цел и качествата му на пазач са генетично заложени! Без да е обучаван сериозно, когато порасне е напълно сигурно, че ще пази градината и дома, без да е опасен и агресивен. В съчетанието на голяма любов към хората и неотстъпчивост към охраната бна имуществото селекционерите виждат най – голямото предимство на тази порода!

Познавачите не смятат, че леонбергера е особено претенциозен, но въпреки това, не всеки може да си позволи да го отглежда. Той е едро животно и от човек, който има финансови проблеми, не може да се очаква, че ежедневно ще може да му осигури килограм месо, без да се смятат другите добавки за кучета. Специалистите не ги препоръчват и за малки жилища в панелните блокове, въпреки че леонбергерът лесно се приспособява и може да се отглежда и в апартамент. Идеалната ситуация е тази, когато животното има на разположение градина и живее в нея, с възможност да влиза в дома, когато пожелае. Само по време на отглеждане на малките, женското куче трябва да бъде прибирано удома. Въпреки, че леонбергерите раждат лесно и имат многобройно потомство (средно около 10 кученца, но броят им в кучилото достига и до 17), през това време животните се нуждаят и от топлина и значителни индивидуални грижи от страна на стопаниина. Женските кучета са едри и тежки – при невнимание лесно могат да притиснат някое кученце.

Разбира се, при отглеждането и на тази пророда могат да възникнат трудности. Те са свързани предимно с голмята телесна маса на животните и с натоварването на ставите им. Затова трябва внимателно да се следи за признаци на дисплазия. Понякога сред представителите на леонбергерите се среща и слабоизразен сексуален нагон – често се случва мъжките и женските кучета да не проявяват голямо желание за покриване.

Въпреки това, измежду големите породи леонбергерът принадлежи и към тези с малко здравословни и възпитателни проблеми.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари!