Първите автомобили приличаха на карета без коне и определено бяха приспособени към ДВГ каруци. Така беше в зората на ХХ век и конструктивно нямаше нещо интересно или различно.
„Купето” всъщност бе поставено на (някаква) рама и не се различаваше много от дървена кутия. Не е нужно много да се говори за подобен дизайн. Само някои по-скъпи модели са имали нещо подобно на каросерия и мек, често подвижен, покрив. Пътниците при тях за били защитени от странични стени. Двигателят обикновено е бил отпред.
Значителни промени обаче настъпват в началото на ХХ век. Тогава дизайнерите оценяват потенциала на външния вид на автомобила. За да се осигури здравина, еластичност и други параметри, конструкторите вече са принудени да разработят 3-измерно тяло от метал. Под различни форми тя постепенно се развива като самостоятелна структура, неразривно свързана с возилото.
От 30-те години на миналия век, най-модерната каросерия е структура, съставена от щамповани метални листове, свързани помежду си чрез точкова (или нитова) заварка в строга последователност, което позволява съществуването на здрава конструкция, свързана с двигателя, трансмисията, окачването, седалките и всички други съоръжения. Вътрешното оборудване на тялото непрекъснато се усъвършенства, като се започне от прости седалки с тапицерия, други дребни устройства и ацетиленови лампи (!), и завършва с модерна автоматизирана система за сигурност, комфорт и комуникация.
Трудно е да се повярва, че първите автомобили не са имали толкова много елементи. Например, нагревателите (парно) са широко използвани само в средата на миналия век, но сега климатик се използва като стандартно оборудване на превозното средство. Най-значителен напредък е белязала електрическата система.
Преди век е възможно да се купи кола, която почти няма е електрически съоръжения, с изключение на запалването. Днес средната мощност потребление започва да изпреварва възможностите на 12-волтовата електрическа система.
Друга област на интензивен прогрес е системата за сигурност. Предпазни колани и въздушни възглавници – сега се използват като стандартно оборудване. До средата на ХХ век битуваше почти универсално схващане за конструкцията на различните видове превозни средства: автомобилите средни и малки класове се радваха само на купе с шаси, по-високият клас и оф-роуд всъдеходите получаваха носеща (или полуносеща) рама, а товарните автомобили – специални „укрепления” за гаранция на здравината. Новите технологии промениха много от догмите и колите станаха по-здрави, по-леки, но (естествено!) и по-скъпи.
А подробно описание на видовете автомобилни купета, може да прочетете само в Caralyze.bg.
