Или как така Сидни не е столица на Австралия и каква връзка има това с операта в Сидни?
Недалеч от мястото, където през 1770 г. английската изследователска експедиция на Кралското дружество, начело с Джеймс Кук, достигнала бреговете на Австралия и ги обявила за британско владение. Въпреки че матросите на Кук били посрещнати от копията на аборигените при опита им да навлязат навътре в сушата, през 1788 г. била основана една британска наказателна колония – Сидни. Мястото, наречено на името на тогавашния британски министър на вътрешните работи лорд Сидни, сега е най-големият, най-важен и най-известен град в Австралия.
Между Сидни и основания няколко десетилетия по-късно малко пó на юг Мелбърн, втория по големина град в Австралия, се развило съперничество. То се корени във факта, че двете метрополии били дълго време единствените два големи пристанищни града на континента и при това съответно столици на щатите Нов Южен Уелс и Виктория.
След основаването на федералната държава Австралийски съюз през 1901 г., в който се обединили шест преди това самостоятелно управлявани колонии, конкуренцията между Сидни и Мелбърн достигнала върха си, когато бил повдигнат въпросът за столицата на новата държава. По тази причина било невъзможно да се вземе решение в полза на единия или другия град и в крайна сметка като трудно постигнат компромисен вариант за столица била избрана доста по-малката Канбера, разположена във вътрешността на страната.
Подобно съперничество винаги оказва влияние върху развитието на градовете – и в повечето случаи позитивно. В случая със Сидни тази отдавнашна конкуренция станала импулс за решението през 50-те години на миналия век да започне строеж на оперна сграда. Междувременно Мелбърн се готвел за първите олимпийски игри на австралийска земя – през 1956 г.
А как Операта се сдобива с причудливата си форма? За всеобща изненада конкурсното жури се произнесло в края на 1957 г. в полза на изключително амбициозния и превъзходен проект на неизвестния дотогава в международните среди датски архитект Йорн Утзон. Големите зали за представления са непосредствено под уникална покривна конструкция, състояща се от многобройни, влизащи една в друга като орехови черупки бетонни конструкции във формата на корабни платна.
Проблемите обаче не закъснели, защото изпълнението на този величав градеж се оказало неимоверно трудна работа. Най-напред покривните миди не можело да бъдат изпълнени по начина, предвиден от Утзон. Все по-огромният бюджет се оказал яма без дъно – разходите по строежа нараствали до астрономически размери заради изискванията на смелия проект. Първоначално предвидените 7 милиона австралийски долара накрая нараснали до 102 милиона австралийски долара.
Накрая операта била открита чак през 1973 г.
Откъс от книгата „Новите чудеса на света“ на Брнед Ингмар Гутберлет. Издателство „Сиела“.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!
