Офис живот: За лидерите и от какво зависи те да се проявят.

4
Добави коментар
axiniya
axiniya

„Мениджър или лидер“ е новото „кокошката
или яйцето“!

Шеф, мениджър, лидер – популярни
думички, които всички ежедневно използваме. Докато „шеф“ употребяваме в един
доста по-неутрален смисъл, то „мениджър“ и „лидер“ са понятията, които винаги
поляризират мненията. По-вероятно е да има сходимост на определенията на
понятието „мениджър“ и неговите задължения и роля във фирмата. Стане ли дума за
„лидер“ започват големите локуми и противоречия!

Подвластни на „американските социологически
проучвания“, „изследвания на американски екип учени“ или „проучвания сред най-успешните
американски компании“ ( и тям подобни хвърли-прах-в-очите ) главите ни са пълни
и препълни с мъдрости от сорта:

– мениджърът управлява, а лидерът
води

– мениджърът поставя задачи, а
лидерът вдъхновява

– мениджър се става, а лидерът се
ражда и т.н. и т.н.

А истината в бг офиса каква е? Всяка
фирма има собственици, които искат резултати (високи, често недостижими). Тези собственици
назначават мениджър, който да промени статуквото (да промени някаква култура в
екипа или фирмата, да вдигне драстично резултатите и т.н.). Стоварват цялата
отговорност за организация, финанси, клиенти, служители, комуникация и др.
върху мениджъра. На мениджъра се дава заплата, спрямо представите на
собствениците и ситуацията на пазара, т.е. често заплащането е далеч дори от „хигиенните
нужди“ на мениджъра. Служителите, които въпорсният мениджър трябва да управлява
са често не особено опитни, понякога и без подходящо образование, с никакво или
почти никакво фирмено обучение и в така забърканата нехомогенна смес от ниски компетенции,
ниски заплати и ниска мотивация се очакват високите резултати… Нама как да
стане! 

Това е уравнение с повече от едно
неизвестно, така че е нужен друг подход! Някъде по пътя в търсенето му се
появяват и дебатите за лидерството, подхода на мениджъра и т.н. и т.н. И
настава кашата и се започва с клишета и празнодумия…

От опита ми, със сигурност знам,
че не съществува понятие като „тотален лидер“, „лидер изобщо“, „вечен лидер“. В
една среда даден човек може да се прояви като лидер. В друга среда – не. Всичко
зависи от комбинацията от три фактора:

1. Заложбите на човека.

Факт е, че всеки човек е
неповторима комбинация. Има хора по-търпеливи по природа, има хора по-пробивни,
има такива, които им е отредено да умеят да говорят убедително, други пък пишат
най-добре и т.н. Дали даден човек ще бъде лидер един ден в дадена ситуация
зависи от това какъв характер е, в какви ценности е възпитан и какви
наклонности има. Приказката „от всяко дърво свирка не става“ е повече от вярна!

2. Наученото (придобитите умения и познания) в процес на изграждане
като професионалист.

Ако човек е тръгнал да катери
стълба към небето и да гради кариера – има много да учи. През цялото време. Всеки
ден, всеки нов проект, всяка нова книга изгражда нови умения и развива
досегашни. На тази база се минава на следващо стъпало, става се мениджър и има
шанс да се стигне и до лидерство. Това, че някой се раждал лидер са пълни
глупости, целящи да успокоят група чаровни, необразовани хора, които са
убедени, че ученето не води до успех в живота! В началото няма по-добра
практика от силната теория! Никой няма нужда от лидер, който да няма сериозни
теоретични и практични умения, да знае какво, кога, как и защо. От болшевишки
призиви „Да докажем кой е най-добрият продавач на закачалки!“ никоя фирма не е
преуспяла! Няма лидерство, което да не е „подковано“ с много знания и умения.

3. Влияние на околната среда

Тъжно, но вярно – околната среда
винаги влияе. Както дишането на замърсен въздух и консумирането на вредна храна
води до заболяване на организма, така и интригантският офис няма как да се
сдобие с лидер!

Работата с вдъхновяващи и
интелигентни колеги и собственици води до проявление на лидерство. Ако околната
среда е хаотична, служителите не са амбициозни, културата на комуникаци в и
извън офиса е ниска, то лидерство няма как да избуее!

Това е реалността – нещата са взаимно свързани! Нужен е системен подход отгоре надолу. Предприемачите трябва
да изпълнят със съдържание „мисия, визия и ценности“ на компанията, която
създават и едва след това да започнат да подбират хора и начини за претворяването
на мечтите си наяве. Трябва да бъдат хармонични отвътре навън и едва след това
да очакват в създадената от тях среда да си отгледат ЛИДЕР, който да поведе
компанията към големия успех.