Феноменалната цигуларка Стойка Миланова, възпитаничка на педагога Трендафил Миланов (неин баща) и на проф. Давид Ойстрах, е записала в кариерата си между 60 и 100 концерта на година – в Австралия, Нова Зеландия, Япония, Хонконг, САЩ, Венецуела. Прочутата българка е свирила в лондонския „Албърт хол“, била е солист на големи оркестри и национални филхармонии из Европа.
Щастлива съм, наскоро свирих с няколко мои студентки, аз съм много горда, за мен това е невероятно да свиря с подкрепата на мои ученици, похвали се Стойка Миланова и уточни: Когато свиря в България, усещам любов и интелигентност.
– Какво искате да знаят най-вече хората за вас?
– Къде да ме ситуират. Не съм правила кариера в нашата страна, а по света. В едно от най-големите средища на музиката като Лондон имах бурно развитие. И съм единствената българка, която Маргарет Кампбел е включила в „родословното“ дърво на великите цигулари. То започва от Корели, Вивалди, Паганини. Книгата й излезе в Германия през 1980 г. Оттук нататък правя кариера като педагог.
– Каква е историята, свързана с вашата „Гуарнери дел Джезу“?
– Трудно бих могла да я сменя. Тя е забележителна. Изработена е през 1733 г. и в сравнение със „Страдивариус“ има по-мецосопранов тембър. В световните каталози е под името „Консолу“. Разбрах, че я продават, точно когато имах най-голяма нужда от добър инструмент. През 70-те започнаха изявите ми в „Албърт хол“ с много силни изпълнители като Радо Лупу. Тогава ме забеляза собственикът на известната къща за музикални инструменти Чарлс Биър и ми препоръча да си сменя цигулката с по-добра. Българското правителство реши да ми направи този подарък. Днес инструментът принадлежи на фонд „13 века България“.
– Кое е най-необичайното място, на което сте правили концерт?
– На непоносимата горещина в Манила и на минус 30 градуса в Берген.
– Как поддържате форма?
– Изградила съм си режим. Когато имам концерт, се стремя да няма преумора – само малко загряване. И задължително тишина и съсредоточаване преди излизане на сцената. Хапвам леки храни, при това няколко часа по-рано. Но докато съм жива – трябва да докосвам инструмента всеки ден.
– Как почивате?
– Като се наслаждавам на тишината в Симеоново, където сега живеем. Усамотяването също е отдих. Обичам собствената си къща и легло. Обичам да чета романи за крупни шпионски истории. Не ме интересуват точните данни и факти, а търся книги, които да ме разтоварят.
