В хода на предизборната кампания – доколкото има такава – се прокрадва проблемът за членството на Турция в Европейския съюз.Според пристрастията си кандидатите отговарят различно – за членството и против него.Това обаче, което не правят, е да аргументират както причините за, така и причините „против“Повтарят се мантри, зад което прозират исторически насложили се предразсъдъци и нетолерантност. Обикновено „говорителите“ по въпроса се позовават на авторитетни западни политици, без да са разбрали техните основания да отхвърлят идеята за членството на Турция. Не се вижда, че между Сюлейман паша стои един Мустафа Кемал Ататюрк – с цялата му противоречива същност и политика.Драмата в българската история е още по-голяма – между хъша, революционера Стефан Стамболов стои държавникът и политикът Ст.Стамболов. Тук е необходимо да напомним факта, че, за да извоюва културни права за българите в Македония, хъшът чупи кръст и прави поклон на султана, а султанът е очарован от държавника – бивш революционер.С други думи, от прогнилата империя се е родила една нова държава, с друг манталитет.А нежеланието на лидери като Саркози и А.Меркел да приемат Турция в Европейския съюз е разбираемо – те и техните народи се умориха да влачат мрънкащи и хленчещи българи и румънци, удавени в егалитаризма си и комунистическите наслоения. Възможно е и те да плащат данък на религиозните си предразсъдъци.Но е възможно също така едно по-младо поколение европейски политици и лидери не просто да възприеме искрено и непредубедено тази идея, а и с нова енергия да я реализира.
Когато говорим за Турция в ЕС следва най-напред да си зададем въпроса откъде започва Европа.Отговорът е ясен – от Балканите.И този отговор има историческа аргументация – Балканите са мостът, през който древноизточните култури са преминала на новия континент.Древна Гърция е началото на много начала. Византия също се е разполагала и в Европа, и в Мала Азия, дори в Северна Африка. Но това не и е пречело да играе важна роля в европейската политика. Османската империя наследява не само териториите, но и най-важните структури както на Византийската империя, така и на балканските славянски държави. Така тя усвоява част от европейската държавнотворческа традиция.Единственото, което драматично разделя поданиците е религията…Следва драматичен и продължителен разпад, финализиран след Първата световна война със създаването на Република Турция. Тя остава разделена между Азия и Европа.Така стигаме до първия проблем, който се възправя пред присъединяването на Турция към Европейския съюз – исторически, религиозно, манталитетно и културно тази държава принадлежи на друг ареал – Азия. Това би породило секционализъм, който в никой случай не би бил от полза на по-нататъшния процес на интеграция на Европейския континент.
Нека сега да разгледаме как би се отразило отместването на границата на ЕС от самата Европа в Мала Азия.Каква полза би могла да има България от този акт? Според мене – ползите са доста…
Първо, това би снело напрежението от нашата граница, многото разходи за поддържане на граничен контрол, който да препятства миграционния поток и престъпните канали – на нарко- и трафика на хора. Тази вълна ще се разбие още в самата Азия.
Второ, присъствието в Азия на демократична Турция би била стимул за останалите народи да постигнат либералната демокрация и пазарно стопанство в собствените си страни, би ерозирало в още по-голяма степен ислямския тоталитаризъм, би подпомогнало приемането на редица ценности на западната демокрация.
Разбира се, Турция следва да изпълни редица изисквания, за да стане част от европейското семейство:
1. В икономически план -да заличи различията в развитието на европейската и азиатската си част.
2.Да разреши кюрдския въпрос.
3.Да предотврати намесата както на армията, така и на ислямистите в политическия живот на страната.Да спазва стриктно правата на човека, да осигури реално равноправие на жените.
4.Да се откаже от „доктрината Йозал“ – за вътрешните и външните турци…
Вероятно биха се прибавили и още аргументи „за“ и „против“.Остава всеки да прецени за себе си кои имат по-голяма тежест…
