Борис Джибров, Човекът протокол по времето на Живков, е роден в с. Брегово, Видинско, преди 80 г. – на 19 август 1933 г. Животът му и личните му качества са ярко доказателство, че важното е не къде си се родил, в коя похлупена къщурка на бедни селяни, а какъв си станал, какво си сторил и как те преценяват другите.
Лекар, дипломат, агент, професор, шеф на държавния ни протокол, в годините на демокрацията стана старши съветник в канцеларията на президента (1990–1991), президент на фирма САС от 1990 г., член на борда на директорите на Паркхотел “Москва” (1990–1994), професор в УНСС от 1993 г. Независимо от агентурното си минало, което лъсна неотдавна, но не беше всъщност изненада, Джибров продължава явно или тайно да е търсен от ВИП персони за всевъзможни консултации.
Истината е, че човекът е зает, за разговор дори накратко с него не можеш да хванеш ред. Тъй както и ние не можахме, задочно му пожелаваме да е жив и здрав дълги години още и да ни даде отново интересно интервю, както се е случвало, и не веднъж! Наздраве, д-р Джибров!
Всеизвестно е, че д-р Джибров владее до съвършенство всички тънкости на сложното изкуство дипломация, но вродената изтънченост и доброто възпитание му пречат да бъде прям докрай от раз, когато пред очите му застанат зле облечени и държащи се просташки политици първо поколение. Влизането на страната ни в ЕС бе повод във Външното министерство да бъде открит специален институт за обучение на дипломати и еврочиновници, в който преподавател стана и Човекът протокол. Уроците му не останаха напразни и основното ядро от политиците, несменяеми от две десетилетия насам, усвоиха доста.
– Кои са основните общоприети правила за депутати, държавници и бизнесмени, дори за пенсионери, които държат на своя представителен имидж?
– По принцип класическият протокол не допуска да се показват разголени части от тялото. Явно мнозина не го знаят, затова продължаваме да наблюдаваме как на делови срещи високопоставени мъже ръкомахат с космати ръце. Особено неприятна е гледката на космати крака, които цъфват изпод крачолите при сядане. Така че ризата трябва да е с дълъг ръкав, а чорапите да бъдат високи, почти до коляното. Защото да имаш приятен външен вид, е част от протокола. Често и от него зависи важна сделка или междудържавен договор. Не е простимо също да се кръстосват крака. Изискването е валидно както за жените, така и за мъжете. Според психолози поставянето на крак върху крак подсказва неувереност. Същото се отнася и за дъвченето на дъвка, както и за запалването на цигара. На всичките си лекции постоянно повтарям, особено на жените – самочувствие, самочувствие, самочувствие! Няма значение кои сте и как изглеждате. Приемете, че сте принцеси и повярвайте в това. По-добре да ви обвинят в прекалено самочувствие, отколкото в липсата му. А ако все пак кръстосате краката си, направете го от коляното надолу, в областта на глезените.
– Имали сте чести служебни контакти с Живков. Какво беше мнението ви за него, за характера и нравите му?
– Беше коректен, точен и дисциплиниран, но и много хитър. От всички големци той беше най-послушният. Не съм имал случай да му кажа нещо и да не го изпълни. Десет минути преди всяка среща идваше в изряден вид с думите: “Аз съм готов! Нещо да не е наред?”. И естествено, че имаше – облеклото му. Живков дълго време се обличаше в едноредни сака. Панталоните му пък стигаха до над глезените. Въпреки всичките ми опити да променя вкуса му нищо не ставаше. Живков не възприемаше нито налагащата се нова модна линия и стил на обличане, нито пък сменяше личната си модистка и майстора шивач. При едно от посещенията на Леонид Брежнев у нас обаче високопоставеният гост хареса моя костюм. Хвана ме за ревера на сакото и ме попита строго: “Даваш ли секрета?”. Отговорих му, че майсторът шивач е българинът Васил Манолов, Брежнев помоли да му стане клиент. После това направи и съветският посланик в София. Прочулият се из висшите среди на властта майстор беше извикан за две седмици в Москва и уши костюми на важните хора от Кремъл.
Когато Живков научи за това, ме извика и ми рече с упрек: “Ти какво, грижиш се за Брежнев, а за мен – не!”. Така преодолях резервите му и новият шивач започна да прави костюмите на Живков по съвършено друг начин от дотогавашните.
– Има ли истина в това, че като приближен на Живков сте му водили жени?
– Няма и капка истина! Глупости са приказките, че Дража Вълчева и Станка Шопова се карали за сърцето му! Две бяха любимите жени на Живков – съпругата и дъщеря му Людмила. Те бяха коректив на работата му, а Мара Малеева беше стълбът на семейството. Владко му създаваше проблеми, и то много! Но му беше син все пак и Живков преглъщаше немалко.
– Често сравняват Бойко Борисов с Живков, как си обяснявате това?
– Борисов е усвоил много от уменията на Живков. Желанието да го охранява безплатно не беше случайно. Той не просто е стоял при Живков, а е попивал от него. Сигурен съм, че Живков му е давал и съвети, които Бойко е запомнил веднъж завинаги. Сигурен съм, че Борисов е искал съвети и от царя, който също е голяма личност. И също ги е получавал. Не подценявайте Борисов!
– Кога спряхте държавните си консултации?
– След посещението на Желю Желев в САЩ затворих тази врата зад себе си и станах преподавател в УНСС. Но продължават да ме търсят политици за тайни консултации, няма да ви кажа кои са те. Сега живея сам във вилата си в София. След операция на очите не мога да чета, но се занимавам с всичко в личната градина. И продължавам да посрещам гости, да ги консултирам на четири очи, всички консултации са в главата ми!
Надя СТОЙКОВА
