Историята им започва от средата на 90-те под името Tha Dreamteam, когато броя на членовете на групата наброява десетина души.
Харесай страницата ни във Facebook
През 1999 г. излиза и дебютният им албум, наречен „Албум №1″. Рапът, хип-хоп културата и мястото й в живота на рапърите са основно застъпените теми в текстовете на бандата.
Впоследствие формацията се редуцира до трио, а няколко месеца по-късно остават само Петър Петков – Ghettoman и Антон Вълчев (Junior). „Хората от Гетото“ са родени в София и са приятели от училищната скамейка.
Петър е завършил специалност “социални дейности” в СУ „Св. Климент Охридски“, а Антон – НСА, специалност: треньор по баскетбол. През 2002 вече под името „Хората от Гетото“ двамата издават албума „Манифест“.
След кратко отсъствие от музикалната сцена наскоро „Хората от Гетото“ се завърнаха на музикалната сцена с неиздавано парче, което отпадна от предстоящия албум на групата – „Последният Епизод“. Тракът, който е със заглавие „Спомени“, е записан още през 2008 г. и е продуциран от Ghettoman, но вижда бял свят едва сега. Музиката е дело на Ghettoman и Ясен Велчев.
По повод задаващия се албум, новия сингъл и завръщането на музикалната сцена репортерът на Меломан.бг Сабина Димитрова се срещна с Ghettoman. За музиката като цяло, за плановете и мечтите, ето какво сподели Петър Петков.
Завърнахте се на музикална сцена с парчето „Спомени“, което обаче не сте включили в албума „Последният епизод“. Ще го има ли в следващия?
Следващ албум няма да има. Това е финалният албум, който правим с „Хората от Гетото“. Мисля, че всеки един артист, изпълнител трябва да присъства на музикалната сцена и да прави неща точно толкова, колкото е креативен, а не просто, за да присъства. Затова с този албум слагаме край на съществуването на групата, поради много факти. Това, че почти никой не остана от бандата в България, всеки е забързан назад-напред, но най-вече мислим, че този албум сме го изпипали на такова ниво, че може би няма да успеем да го надскочим, а наистина нямаме вече какво да предложим. Музиката се промени и имахме избор да се пренастроим към това, което е модерното сега, или да заложим на това, което сме ние, и да прекратим. Избрахме да останем това, което сме и да прекратим, вместо да се опитваме да се приобщим към нещо, което не сме и не разбираме. Специално това парче отпадна от албума, тъй като имах една конкретна линия като звучене. Просто трябваше да преценя като цялостна концепция кои парчета отговарят, затова него го пускаме предварително за феновете, преди да издадем официално албума. По принцип продаваме нашите неща и рядко пускаме – това са бонуси, тъй като отдавна не сме пускали нищо.
Т.е. от „Хората от Гетото“ какво да се очаква?
Очаквайте нов албум – 16 парчета. Различното в този албум е, че може би за първи път успяхме да попълним всичко, което е необходимо на един албум – имахме желанието, амбицията. С годините, с течение на времето установихме, че рап музиката е наистина музика и тя има нужда от музиканти. Албумът е изключително музикален от гледна точка на съвременния хип-хоп, който се прави в България.
Спенс говори в едно свое интервю за бг рап телевизия. На теб какво ти е мнението?
Мнението ми е следното: 2005 година се опитах да събера повечето рап изпълнители и да направим нещо като организация с цел развитието на това нещо, но с някакви кратки опити от различни хора – все неуспешни. Преди три месеца се създаде българската хип-хоп асоциация, която в момента набира членове като основната цел е точно създаване на хип-хоп телевизия. Интересното е, че този път тази хип-хоп организация се обединиха хора като Спенс, като Ъпсурт, абсолютно всички, които са от старите и със знанията да направят това нещо. И мисля, че сега може би наистина се полага основата на не само на превръщането на хип-хопа в един сериозен бизнес, но и като провеждането му в правилната му посока от разпространението, мениджмънт, може би една обща шапка, общ лейбъл, концепция и насока, която ще бъде за абсолютно всички. Мнението ми е точно такова – положително, зрителите не са обективни, тъй като има сериозна липса на музикални редактори – това са хора, които трябва да имат познания върху музиката, върху стила, да харесват музиката, а не преди това да са били машинописци, мебелисти, просто фенове, без елементарно музикално образование и познания за музиката и да се опитват да налагат един стил и песни, които само те харесват. Поне за мен да си музикален редактор включва много неща, не само да следиш новите тенденции, но и да слушаш това, което един изпълнител пее, което предава като послание, като текст, естествено видео клиповете играят голяма роля в телевизията. В този смисъл един видео клип може да не е с нужното качество, но самото послание, което носи да е положително. Точно поради факта, че голяма част от изпълнителите нямат възможност да си презентират парчетата по телевизията и може би затова един период 2004 до 2007-8 беше трудно, след което много навлезе интернет и нещата лека-полека се променят. Очаквам съвсем скоро да се случи такава телевизия.
Споменаваш в свое интервю, че Ghetto productions ще се занимава повече с джаз, фънк, соул и нов хип-хоп. Какво имаш предвид под нов?
Това интервю, когато го направих, аз оглавявах Ghetto productions, но от две години съм оставил на Imp, като той е може би човекът, който прави нови и модерни звуци, защото той го разбира и реално на него му се отдава. Аз съм човек, който харесва джаз, соул, фънк и много бих искал да правя и да подпомагам такива изпълнители. Въпросът е, че все по-малко такива изпълнители срещам – не казвам, че те не съществуват. Да направиш такава продукция не означава да вземеш нещо без да му платиш правата, но има лошо, когато не плащаш права. Говоря, когато събереш музиканти от нула, събереш ги и направите наистина нещо, което вие сте създали, а не нещо, което сте изкопирали. Семпълът е наистина в хип-хопа и в България много малко хора плащат за тези авторски права. Ние също имаме в първото си парче семпъл, на който всъщност музикалният съ-продуцент Николай Желев направи ремикс, когато го занесохме във Вирджиния рекърдс. Аз не съм запознат с другите, знам за нас и по това време мисля, че бяхме единствените, които са с уредени авторски права. Сключихме договор със Сони Мюзик Швеция и платихме и използвахме този семпъл, с това искам да подпомогна хора, които биха искали да се занимават с подобно нещо.
Какво мислиш за съчетаването на поп-фолк и рап?
Това, което мисля, е нещо като сегашното правителство и съчетаването между БСП, ДПС и Атака. Не мисля, че по принцип музиката може да бъде обявявана на хубава и лоша. За мен винаги изкривяват нещата. Хип-хоп с чалга мотиви има много малко. Предимно има чалга изпълнители с такива любители, които рапират и… казвам това с насмешка. Ако един хип-хоп изпълнител запише бийт с типичния си стил и го направи, както трябва – може би някъде резултата би бил добър. Не мога да си кривя душата, но аз не разбирам тази смесица и хората, които го правят само, за да изкарат пари. Аз лично съм имал предложение да направя парче с Азис. Това много малко хора го знаят. Познавам един човек, който беше приятел с музикалния продуцент на Азис и отказах естествено и се радвам, че съм го направил.
А, ако беше получил и други предложения, и тях ли щеше да откажеш?
В интерес на истината – да. Аз не казвам, че поп-фолк изпълнителите и изпълнителките няма певици, които могат да пеят, но много малко от тях биха се престрашили да пречупят своето амплоа, тъй като реално аз нямам нищо против красивите изпълнителки, но извивките им, този тип ориенталска музика не е близка до мене. Говорят ни, че това ни било в кръвта, а аз си спомням, че от 11-годишен слушам друго и нито сръбското, нито гръцките ми харесват. Така че, ако някоя изпълнителка дойде и иска да запишем нещо – бих помислил върху това нещо, ако имам и финансова изгода естествено, за много пари и ако аз определям правилата. Но не бих излязъл от рамките на хип-хопа, т.е. ако някои иска да влезе в рамките на хип-хопа и ми плати, бих го продуцирал.
С кой изпълнител би направил дует – български, чужд, жена, мъж…?
В България мисля, че с хората, с които бих желал да направя – съм направил. С Любо правихме през 2009 г. парче и сега в новия албум също имаме страхотно парче с Любо, което за съжаление му изпускам времето да го пусна, много искам да направя клип. Парчето наистина е уникално. Може би бих направил парче с Криста – изключително много я харесвам, с останалите, с които бих искал съм направил парче сега в албума „Последния епизод“. Може би преди години, ако нямахме интрига, която ни създаваха изкуствено, може би щях да направя парче с Ъпсурт. Ще минат много години, за да си оправим отношенията с тях, заради трети човек имахме такава интрига. Мисля, че от българските изпълнители, с които съм пожелал да направя парче – винаги съм го правел. Криста е човекът сега – винаги съм я харесвал, мисля, че Мария Илиева знае затова. От световните изпълнители, ако трябва да съм честен – никога не съм имал афинитет да правя парчета с изпълнители от световната сцена, поради две причини. Не мисля, че специално ние сме на тяхното ниво. Второ, за да направиш едно такова парче – трябва да видиш накъде се целиш – дали се целиш в българската сцена или към чуждестранната. Не мисля, че някога сме се целили към чуждестранната сцена по простата причина, че сме българска група, ние нямаме амбиции за навън, не мислим, че може да се справим с конкуренцията, която е навън, смятаме, че сме добри, но не достатъчно. Чисто за мен иначе – да си начеша крастата, би било невероятно удоволствие да направя парче с LL Cool J, с Rick Ross, но това е нещо, което е в, както се казва, кръга на мечтите. Не съм имал никога такъв афинитет. По-скоро, може би, навремето като бях малък – много си мечтаех да имам парче с Милчо Левиев, не знам защо. Но пък сега успях да осъществя мечтите си, след като започнах да работя с Ясен Велчев, така че нещата са балансирани.
В парчето „Майка България“ се долавя искреност в думите… С каква нагласа си пишеш текстовете?
Специално, ако е за „Майка България“- това парче го написахме 2009 година и то също трябваше да бъде част от албума, но решихме да го пуснем малко по-рано, тъй като виждаме накъде отива цялата политическа конюнктура в България. За съжаление, това парче не успя да пробие в медийното пространство, поради простия факт, че беше запушено. Росен Петров искаше да ни покани да говорим за това парче, но след няколко часа се обадиха и казаха, че не може да го излъчат в ефир. При Карбовски също имаше желание да бъде излъчено парчето, но не можеше да бъде пуснато. Всъщност в него не казваме кой знае какво по-различно от това, което някои други подобни парчета в такъв контекст се пускат в ефира. Разликата между нашето парче и всички останали е, че това, което казваме го усещаме и чрез начина, по който го казваме – хората също го усещат. Наистина има въздействие и текстовете специално никога, поне лично аз не сядам да ги пиша с целта да правя такова парче. Просто сядам, усещам го и го правя. Все по-трудно пиша вече, но, когато седна да го правя става изключително бързо. Повлияни сме от нещата, които виждаме, за разлика от голяма част от хип-хоп изпълнителите, които претендират, че са някакви, приписват си много големи заслуги, страшно големи тарикати, женкари и след това се оказва, че са пълни смешници. Ние сме това, което сме, т.е. всяка една дума, която съм изпял – аз съм я преживял и съм я видял, а тя не е плод на моето въображение.
И сега на къде? Какви са плановете ти оттук?
Плановете са ми следните. Посветих си последните няколко години на това да помогна на много хора да пробият на музикалната сцена. Това, което установих е, че при голяма част от тях благодарност няма. Стоя зад доста имена, зад които хората нямат представа, че стоя и плановете ми са да отделям повече време за себе си, на приятелите си, на семейството си. Със сигурност си бях казал, че спирам, след като оставих лейбъла, спирам да продуцирам различни хора, тъй като това ми коства много финанси, ако някой дойде и ми плати – винаги съм отворен за това, но винаги се пречупвам, когато срещна някой талантлив. Засега плановете, що се отнася до музиката, са да реализирам този албум. От шестнайсете парчета, които са вътре, много бих желал на десет от тях да направим видео клипове и дотук с плановете като изпълнител. Оттук се насочвам към неща, които са свързани с личното ми развитие като човек и гражданин на това общество.
А за клиповете можеш ли да ни кажеш нещо повече?
Има едно парче в албума на религиозна основа. Аз съм човек, който е преживял много, няколко пъти е бил на границата на живота и смъртта и вярвам, че в такива моменти Господ ме е запазил, запазил ме е да стана престъпник или наркоман и съм посветил едно парче на Господ, тъй като съм вярващ. Според мен хората доста ще харесат това, което ще чуят, тъй като е пречупено през призмата на улицата, а не е типичното религиозно песнопение. Много бих искал да направя парчето с Любо – изключително високо ниво на музика. Има две, три парчета. Едното се казва „Мръсна кат“, то е последното в албума. То е много лично, него ще го запиша с един много млад и талантлив изпълнител Александър Славчев. Страхотен пич, очаквам скоро да избухне – пее като Стиви Уондър, това е моето впечатление. Има едно парче, което записахме с G Dogg, което не е излизало и мисля да го пусна от уважение към него. Записахме го през 2010 година и съм го оставил за албума – носи страхотна енергия. Това са основните неща, които планирам, както и едно по-тежко парче. Има едно доста сексуално парче, даже него планираме съвсем скоро да го направим, така че всичко по реда си.
Какво ти е мнението за благотворителността?
Благотворителността е хубаво нещо. Много малко хора обръщат внимание на това. Това, което съм забелязал е, че хората, които помагат на хора, които имат нужда, обикновено са също хора, които са в нужда. Обществото ни се раздели много рязко или поне това, което виждам в София. Някак си хората, които малко или много се справят с ежедневните проблеми пренебрегват хората, които са с проблемите. Съвсем скоро помагаме на едно момче да си събере пари, тъй като е със заболяване и се е парализирал от кръста надолу, но е едната ръка може да се движи. Той е художник. Помагаме му да събере пари, всъщност инициативата започна през приятелката ми Йоанна, която е музико-терапевт и тя се грижи за момчето. Разбрахме, че е фен на хип-хопа и му уредих да се срещне със Снуп Дог. От едно предаване, една водеща разбра за моята идея и реши да уреди едно друго момче да се види с него. Тя ме помоли обаче да изчакаме, да не влизаме, за да си направи предаването, което беше тъпо и го направи пред момчето – много грозна картинка. За Снуп Дог си личеше, че беше поредната среща. Махнаха се камерите и заведох момчето, казва се Тони – с дясната ръка може да се движи на 35% и беше нарисувал портрет на Снуп Дог. Даде му го и Снуп Дог се развълнува супер много, свали си очилата и му подари любимата си риза. Всъщност има хора, които парадират с благотворителността, но когато истински се отнасяш към нещо такова – тогава има значение. Това е поне моето мнение. За мое най-голямо съжаление – хората, които помагат са хората, които също имат голяма нужда. По-богатите някак си преминават и се правят, че не виждат какво се случва.
Пожелай нещо за нашите меломани.
Това, което мога да им пожелая е във времена, когато все по-малко от екрана и от радиото звучи наистина качествена музика – да намират тази качествена музика, която носи емоция, послание, мелодия в себе си, която звучи добре. Тъй като в момента сме свидетели на развитието на техниката, на технологиите и всеки един, отвсякъде залива с толкова много музика на ишлеме, че в един момент не можем да я различим и спираме да слушаме музика заради това. Това пожелавам – да успяват да откриват качествената музика в полето с бодили да могат да намерят розата.
Коментари
коментар(а)
