05.06.2009 00:03 –
Иконата на Св. Богородица от Бачковският манастир
От стари времена се знае, че иконата „Света Богородица“ в Бачковския манастир е спасила мнозина вярващи. Нейната сила е да помага на болните и бездетните, затова ликът на Божията майка, пазен в малката църквица на обителта, се смята за чудотворен.
Легендата за Бачковската Богородица гласи още, че тя е една от двадесете икони в света, на които самата Пресвета Дева е позирала. Според някои достоверни източници, ликът на Божията майка в скътаната в Родопите обител, е нарисуван от евангелиста св. Лука, изографисал и първообраза на Христос.
Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други – „прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и „кацнала” тук, в местността „Клувията”. При „кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела „нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата „избягала” в „Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното „бягство” се повторило и потретило.
Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията”, отслужва се молебен.
В „Клувията”, на мястото на „кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наблизо е издигнат параклис „Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял.
Изображението на Пресветата Дева от Бачково е обърната към църковните двери. Хората, които идват да й се поклонят, вярват, че тя ще сбъдне молитвите на всеки, който я докосне. По всяко време в обителта можеш да срещнеш и хора, на които иконата е помогнала. Те не спират да разказват историята на личните си болежки и как Божията майка ги е избавила от тях.
Иван от Благоевград често пропътува дългото разстояние от дома си до манастира, защото тук е намерил лечение за страшната болест, която го сполетяла преди десетина години. Преди това 42-годишният мъж дори не бил вярващ.
Открили му обаче рак и след операцията докторите не дали гаранция, че ще живее. „В отчаянието си реших да се хвана за сламка“, обяснява човекът. Славата за чудодейната сила на Бачковската икона, която векове наред се носи сред богомолците, му била известна, макар да не ходел на църква. Дошъл на Възкресение, защото чул, че тогава силата на иконата е най-голяма. „Тъй като не знаех молитви, изрекох наум всичко, което ми беше на душата – разказва мъжът.
Това, което почувствал, още неизрекъл докрай молбата си за здраве, разказва вече години наред. „Сякаш не се кланях на икона, а пред самата Богородица. Толкова жив ми изглеждаше ликът й върху дървото. Още тогава разбрах, че няма да умра“, разказва развълнуван мъжът, който все още продължава да живее пълноценно и почти не си спомня за страшната болест.
В силата на чудотворната икона от години вярва и баба Наталия от Хасково.
От болки в краката жената дори седнала в инвалидна количка. „Но най-лошото беше, че страдах не само през деня“, казва възрастната хасковлийка. Нощно време болките били непоносими. Бабата дори стигнала до мисълта да сложи край на живота си, за да се отърве от страданието. Но тъй като била дълбоко религиозна, а според Библията самоубийството е голям грях, решила да опита да се спаси с вярата си. Първият път близки я донесли почти на ръце до иконата. След една нощ горещи молитви жената започнала да се оправя. Сега вече идва сама до светото място и разказва на останалите богомолци как й помогнала Богородица.
От шестгодишна нейната землячка Йорданка Латева също идва всяка година на Успение Богородично в Бачково. Причината за честото завръщане в обителта на прехвърлилата 50 години жена е случка от детството. Историята на възрастната хасковлийка звучи като библейски разказ. Йорданка твърди, че била умряла, но Дева Мария й върнала живота.
Като дете се разболяла от тежка инфекция и изпаднала в кома. След като много дни била в това състояние, скърбящата й майка я предала на Богородица, за да я пази в отвъдното. „Божията майка обаче ме върна на семейството ми“, казва Йорданка, която често виждала наяве Светата Дева. Най-често ликът на Богородица й се явявал в Бачково, затова винаги на 15 август тя носи дарове на икона, която не спира да върши чудеса.
Момиченце паднало от стръмната стълба и било намерено от родителите му съвършено здраво да си играе на зелената трева край поточето.
Майка-кърмачка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната майка снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богородица.
Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манастира, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” Бачковска и духовно окрилени се връщат по домовете си.
Само веднъж в годината чудотворната икона на Света Богородица, грижливо пазена от местното братство, напуска пределите на манастира. Денят е веднага след Великден, когато се вярва, че силата на иконата е най-голяма. Така всяка година по едно и също време всеки втори ден от Възкресение Христово камбаните в Бачково бият особено празнично. Върволицата от хора, които часове наред са чакали на опашка, за да запалят свещ пред иконите в манастирската църква, се насочва към изхода на обителта.
За повечето предстои отдавна чаканият миг, който ще им донесе изцеление на тялото и душевен мир. Вярващите понасят чудотворната икона в литийно шествие, което събира хиляди хора от цяла България. Носят я върху раменете си само тези, които най-силно имат нужда от помощта на Божията майка. Едни от тях търсят лечения от тежка болест, други се надяват така да измолят прошка за греховете си. Трети искрено вярват, че иконата ще им помогне най-накрая да се сдобият с дълго чаканата рожба.
През няколкостотин метра носилката се предава от ръце на ръце, за да може повече хора да се докоснат до нея. Пътят е дълъг, а стръмнината изглежда непосилна за болните, куци и сакати миряни, които протягат ръце, за да вдигнат и те иконата. Докоснали се обаче веднъж до нея, тя сякаш им дава сили да вървят с лекота и да изминат шесткилометровата стръмнина без дори да се задъхат. Крайната цел е местността Клувията, където според манастирските книги за първи път била открита силата на иконата. Това станало през далечната 1604 година на втория ден от Великден. Тогава две овчарчета видели по обяд странна светлина да блика от скалата над планинската поляна.
Децата били далече, но лъчите, които излизали от процепа на големия камък, светели силно и привлекли момчетата. Те се покатерили и открили лика на Богородица в една от каменните ниши. Оказало се, че иконата била укрита там от монаси по време на турското робство, за да бъде спасена от многократните опожарявания на манастира.
Легендата разказва още, че в паметния ден, когато момчетата я понесли към светата обител, манастирските камбани сами зазвънели. Оттогава започва традицията по пренасянето на иконата с литийно шествие до Клувията. При една от последните й реставрации на гърба на иконата бил открит надпис, от който станало ясно, че е подарена на Бачковския манастир през 1311 година от двама грузински пътешественици – Атанасий и Октамир. Сребърната ризница на иконата пък била направена през 1819 година от пловдивския ювелир Петко Хаджи в знак на благодарност за изцелението на съпругата му.
Мнозина са друговерците, убедени, че иконата помага и на хора, които не се кланят на Христос. За това свидетелства друга манастирска история, която е записана и в книгите на обителта. В нея се разказва за чудодейното изцеление на малкия Сали. Турчето било неизлечимо болно. Родителите опитали какво ли не, за да го вдигнат на крака, но нищо не помогнало. Тогава по съвет на своя приятелка българка майка му го довела в манастира. След като една нощ двамата преспали под иконата, на другия ден Сали се изправил и започнал да тича из двора на светото място.
Години след тази случка иконата помогнала и на друг мюсюлманин. 56-годишният съименник на малкия Сали често идва в Бачково, за да разказва как Богородица върнала щастието на дъщеря му.
Момичето се омъжило щастливо за възлюбения си, защото двамата много се обичали. Искали веднага да имат и детенце. То обаче не се появило, понеже се оказало, че младата булка има някакъв здравословен проблем. Черни облаци надвиснали над семейното гнездо, защото свекърът и свекървата започнали да недоволстват. Не искали родът им да остане без продължение. Тогава бащата на момичето Сали, който бил чул за силата на бачковската светиня, решил, че няма да робува на религиозни предразсъдъци, и дошъл в манастира при иконата. „Не след дълго Богородица чу молитвите ми и дъщерята и зетят вече се радват на момченце“, обяснява с радостни сълзи на очи Сали.
История
Основан в 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Манастирът е запазил икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир.
През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения. По негово време са зазидани отворените аркади в горния и в долния етаж на манастирската костница. Той поръчва стенописите в новообразуваните ниши: внушителния портрет на самия цар Иван-Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св.св. Константин и Елена, а в долния етаж – на по-старите ктитори-грузинци. По същото време вероятно е била престроявана църквата „Св. архангели“, която според данни от археологически разкопки е строена преди XIII век. Храмовата икона „Събор на архангелите“ е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век.
Местоположение
Бачковската ставропигия, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България. Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира.
