Два непубликувани
досега разказа на кралицата на криминалния
роман Агата Кристи бяха открити сред
тетрадки, писма и лични документи на
писателката.
И в двата разказа
главен герой е така познатият спретнат,
мустакат белгийски детектив Еркюл
Поаро, пише „Ню Йорк таймс“.
Единият от
разказите се казва The Mystery of the Dog’s Ball, а
вторият – The Capture of Cerberus („Укротяването
на Цербер“).
Последното
название е добре познато на поклонниците
на творчеството на Кристи, но в този
случай ставата дума за съвсем друга
версия на разказа. Откритият текст е
бил замислен като част от сборника
„Подвизите на Херкулес“ с 12-те
последни приключения на Поаро. Първите
11 разказа са публикувани между 1939 г. и
1940 г., но „Укротяването на Цербер“
вижда бял свят едва в изданието от 1947
г. и то в променен вариант.
Впрочем и фабулата
на разказа The Mystery of the Dog’s Ball не е съвсем
неизвестна на читателя, тъй като сходен
сюжет има романа „Немият свидетел“,
в който богата наследница умира след
падане по стълбите, а по всичко изглежда,
че се е спънала в играчка на своя териер.
Новите произведения
на Кристи бяха открити от нейния
почитател и изследовател Джон Къран. Той се е занимавал с разшифроването
на 73 тетрадки на писателката, която тя
е водила в течение на половин век.
Тетрадките бяха открити преди няколко
години в лятната резиденция на Кристи
– имението „Гринуей“, в графство
Девън.
Разказите ще
бъдат включени в книгата на Къран Agatha
Christie’s Secret Notebooks: Fifty Years of Mysteries in the Making
(Тайните тетрадки на Агата Кристи: 50
години тайни в процеса на написване),
която ще бъде публикувана през септември
2009 г.
Книгата ще
разглежда как автор от калибъра на
Кристи е работил и очертавал идеите си.
Тя ще разкрие и бележки по романите,
отпаднали сцени и алтернативни финали,
включително че Кристи първоначално е
планирала да изпрати Мис Марпъл, а не
Поаро в Египет в „Смърт край Нил“.
Откриването на
двата разказа било същото толкова трудна
детективска работа, колкото и тази на
Поаро, пише британският вестник „Гардиън“.
Къран се научил
да разчита това което нарича „проклетият
ужасен почерк“ на Кристи, за да намери
логика в 73-те тетрадки, покриващи работата
й от 20-те години на 20 век до края на
живота й. Те никога не са били
предназначени за външен поглед и
представляват огромно количество
бележки, пробни изречения и параграфи,
възможни герои и имена на места, написани
без ред, често и без дата, смесени със
списъци за пазар и какво ли още не, пише
вестникът.
