Балансът на американския Федерален резерв е излязъл от контрол до такава степен, че ако централната банка бъде посложена на рутинна процедура по одит, то тя трябва да бъде затворена, смята Джим Грант, редактор на Grant’s Interest Rate Observer.
Със собствен капитал от 45 млрд. долара и активи на стойност 2,1 трлн. долара, централната банка не би могла да издържи на нормалните изисквания, на които биват подлагани останалите финансови институции.
„В случай, че инспекторите на Фед разгледат документацията на централната банка, без да виждат на кого е тя, и трябва да решат дали тя има капацитет да оцелее с количеството на кредитите си, то институцията би била затворена“, смята Грант, цитиран от CNBC.
„Фед е точно толкова ниско капитализиран, колкото и Citicorp (банка, която бе затворена от регулаторните органи)“, заявява Грант.
Специалистът отправя обвинения към Фед за начина, по който институцията се опитва да се бори с кризата и смята, че лихвеният процент не бива да бъде на стойности около нулата. Освен това според него е редно да се подкрепи законопроектът за одит на Фед, който в момента се намира в Конгреса.
„Смятам, че нулевият лихвен процент е грешка за почти всяка икономика“, казва Грант и добавя, че Фед подхранва разрушителен експеримент по отношение на моралния риск. Причината за това е, че „лихвените проценти са светофарите за пазарната икономика, а в момента навсякъде свети зелено“.
http://www.investor.bg/?cat=6&id=81869
http://media.snimka.bg/3292/012839362-big.jpg
Сегашната икономическа криза е на път да увеличи бюджетния дефицит на американското правителство до 13% от брутния вътрешен продукт на страната. Всички са наясно с причините за това – американското правителство инвестира огромни суми в банковата, автомобилната, здравната, ипотечната и застрахователната индустрия. Неговите бъдещи задължения може да надхвърлят 100 трлн. долара, пише в анализ, публикуван в Wall Street Journal.
Имайки предвид, че брутният вътрешен продукт на САЩ е около 14 трлн. долара годишно, а данъчните постъпления възлизат на около 2,5 трлн. долара, става ясно, че повишаването на лихвените проценти и на данъците в САЩ е неизбежно. Не е изключено дори правителството да не успее да изпълни част от поетите задължения.
Федералният резерв от своя страна драстично увеличи паричната база с близо 1 трлн. долара след фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers през септември миналата година. По този начин централната банка сигнализира, че преминава от антиинфлационна към антидефлационна политика.
Паричната база представлява сумата на банкнотите и монетите в обращение плюс резервите на търговските банки, депозирани в централната банка. Паричната база е известна още като „тесни“ пари или паричен агрегат М0. Тя се увеличава с над 113% на годишна база към средата на май и възлиза на 1,8 трлн. долара.
Междувременно паричният агрегат М1, който включва парите в обращение, пътническите чекове и безсрочните депозити, се е увеличил с над 15% на годишна база към края на април 2009 г. и възлиза на близо 1,6 трлн. долара. Това е най-голямото увеличение на показателя за последните пет десетилетия. От септември 2008 г. процентното увеличение възлиза на 10 на сто.
Парите в обращение, които съставляват около 95% от паричната база (М0), нарастват с около 10% за последните осем месеца. В същото време резервите на търговските банки, които са вторият компонент на паричната база, нарастват 20 пъти. В резултат на това делът на парите в обращение от паричната база намалява наполовина до 50%.
Банките са длъжни да държат част от своите задължения – депозити, спестовни сметки и т.н., като задължителни резерви в сейфовете на Федералния резерв. След увеличението на паричната база те вече разполагат с излишни средства, които могат да отпускат като нови заеми.
Това, което е важно за цялата икономика, е колко бързо се увеличават новите заеми и количеството на парите. В краткосрочен план увеличението на паричната база обикновено води до поскъпване на акциите и стоките, както и до отслабване на местната валута. В дългосрочен план обаче последиците се изразяват във висока инфлация и високи лихвени проценти.
Банките в САЩ правят точно това в момента – предоставят нови заеми. Свиването на потреблението и високата безработица обаче ще ограничат търсенето на пари, което в комбинация с увеличаването на паричната маса ще създаде предпоставки за развиването на висока инфлация.
Трудно е да се оцени точно ефектът от действията на Федералния резерв, защото те нямат аналог в досегашната история на паричната система в САЩ. Те се доближават най-много до събитията от 70-те години на 20-ти век, когато основната лихва в САЩ стигна 21,5%, а инфлацията надхвърли 10%. Доларът поевтиня чувствително в този период, а златото поскъпва от 35 до 850 долара за тройунция.
За да избегне подобен развой на събитията, Федералният резерв трябва да намали паричната база и да увеличи изискванията за резервите на банките. Това обаче е малко вероятно да се случи, защото означава, че Федералният резерв трябва да продаде държавни облигации за 1 трлн. долара. Това би го превърнало в пряк конкурент на правителството, което планира да издаде нови облигации за 2 трлн. долара през следващите 12 месеца.
По този начин пазарът на ценни книжа ще се наводни от държавни облигации и цената им силно ще се понижи поради свръхпредлагането. По пътя на икономическата логика може да се направи извод, че щатското правителство ще трябва да плаща повече, за да финансира своите разходи чрез продажбата на облигации.
Рязкото свиване на паричната база обикновено води след себе си икономически спад в краткосрочен план. Точно това се случи през 2000-2001 г., когато Федералният резерв за последно намали М0.
Важно е в крайна сметка да се избере по-малкото зло – икономически спад в краткосрочен план или силна инфлация, която има опустошителни последствия за икономиката в дългосрочен план.
Източник: Federal Reserve Bank of St. Louis
