Патладжанът или така нареченият син домат (Solanum melongena) принадлежи към семейство Картофови (Solanaceae) и по-точно към род Кучешко грозде (Solanum). Съществуват много видове патладжани, различаващи се по формата и цвета си. Познати са: американски патладжан, който е по-издължен, най-често е тъмнолилав на цвят;
ориенталски – по-тънък и по-дълъг, отличава се с по-тънка кожа и е с малко семена; италиански, който е по- дребен по размер, с нежна кожа и месеста част и още други видове. У нас най-популярни са американският и ориенталският вид.
В 100 г патладжан се съдържат около 0,9 г протеин, 0,4 г мазнини и 2,2 г въглехидрати; фосфор, калций, сяра, калий, желязо. Витаминният му състав е приблизително равен с този на пипера и доматите, но сините домати не могат да се консумират сурови, а при топлинната обработка витамин С и витамините от В групата се губят до голяма степен. Патладжаните съдържат соланин, поради което, ако се режат на парчета, трябва да се изкиснат в студена вода, след като са постояли малко обилно посолени. Когато се пекат цели, не се налага подобна манипулация.
Патладжаните се препоръчват за профилактика и лечение на атеросклероза, тъй като съдействат за изчистване на холестерола. Пектиновите вещества улесняват почистването на токсините от организма. Препоръчват се и при подагра, тъй като стимулират изхвърлянето на солите на пикочната киселина заедно с урината, но трябва да не се консумират пържени. Поради трудно смилаемата целулоза, не се препоръчва на болни със стомашно-чревни заболявания Страдащи от бъбречни заболявания също не трябва да консумират патладжани.
Патладжанът е нискокалорична храна, но ако се приготвя пържен, може да поеме много мазнина. Затова в диетичното хранене е по-подходящо да се пече или задушава.
Патладжан
