Закуска с Мики Маус

1
Добави коментар
Erol1001
Erol1001

„Няма по-хубави приказки от ония, които създава самият живот”, споделя Андерсен. И по-отвратителни, бих си позволил да добавя. Нека възкресим поредната българска приказка с всичките й симптоматични подробности, надробени като попара от типов хляб с чай, в който вместо пакетче билки с конец ври мишка с опашка.

Майката лежи с двегодишното си дете с чревна инфекция в инфекциозно отделение на университетска болница. Сутринта санитарка минава да раздаде закуската по стаите. Детето е прието в клиниката с повръщане, разстройство и температура и лежи на системи.

Санитарката подава купичката и майката я занася до леглото, за да нахрани дъщеря си. Разбърква попарата веднъж, духва няколко пъти в лъжичката, за да изстине попарата и я подава в устата на детето. То опитва малко, цупи се. Вкусът на попарата е малко по-особен.

Пàри ли? Сигурно пàри? Вероятно това си е помислила майката. Разбърква още веднъж и вижда в чинията нещо „навъртяно”, както ще обясни по-късно пред медиите, нещо „къдраво”, което й заприличва на тънко въженце. Или на по-дебел конец. Като от пакетче чай с конец, но без етикетчето. Пакетче чай, което някой е забравил да извади от попарата. Дръпва въженцето и… онемява.

После гласът й се връща с цялата си майчинска сила. Като глас на човек, който се събужда от кошмар. Започва да крещи „Мишка, мишка”, детето се разплаква, въпреки че не разбира какво се случва и изплюва непогълнатата хапка. Добре, че е злоядо.

В коридора пред стаята се събират пациенти, майки с деца, идват санитарки, доктори, ръководство. По-хладнокръвните болни документират мъртвата животинка в чинията с телефоните си. Накрая пристигат и медиите.

Пред журналистите от болницата са категорични, че в клиниката се спазва медицинският стандарт за инфекциозните болести и правилата за болнична хигиена за приготвяне на болнична храна. Уверяват, че при тях няма как да се случи такова нещо. Храната се приготвя на друго място, в отделен кухненски блок, но се проверява – от суровината до пристигането й в клиниката.

Транспортира се в баки (тази хубава казармена дума!), баки, затворени с капаци. Шофьорът се кълне, че баките са херметично затворени (направо падам – „херметизирани баки”!) и няма как да влезе мишка в тях при транспортирането.

Както и да е, започват проверки от Агенцията по безопасност на храните, тръгва и вътрешна болнична проверка. И двете проверки, разбира се, не установяват виновника. Установяват само, че гризачът е сварен. От болницата не изключват вероятността мишката нарочно да е пусната в някоя от баките – един вид гнусна провокация. И изразяват съжаление, че „жената, която разлива храната, не е видяла мишката”.

Е, питам аз, ами ако жената, която разлива храната беше видяла мишката? Мислите ли, че щеше да избухне медиен скандал? Или тя кротко щеше да представи мишката на шефовете си и да им поиска оставката? Ами ако самата тя е за уволнение?

Жената, която разлива баките, сигурно щеше да изхвърли мишката в кошчето на някой болничен ъгъл. И вероятно с това случаят щеше да приключи. Без много шум. С една вкусна попара за закуска. Както вероятно се е случвало хиляди пъти в десетки други болнични заведения, ученически столове, хотелски ресторанти и фирми за кетъринг.

Спомнете си, миналата година мъж намери мишка в плик с фъстъци във Враца. Пакетиран хляб с хлебарка пък си купи софиянец преди време. Забравихме ги тия случаи. Както ще забравим и попарата с мишката.

Между другото, питам аз, кой въведе от едно известно време насам модата на кетъринговото хранене в социалните и болничните заведения? И задължителното условие фирмите за кетъринг да са на „наши” хора, които, спомнете си, ни помогнаха „безвъзмездно” с хапките на коктейла за изборите?

Всеки помни засмените лелки с бели престилки, които приготвяха храната в училищната столова или кухнята на детската градина от времената, когато храната се приготвяше на място. Времена, в които и мишките си знаеха мястото.

Чудя се що за народ сме ние. Как за 23 години в тази държава не се намери виновен за положението в държавата? Как за три месеца протести не се намери изход от протестите? Как в цяла една болница няма нито един виновен за инцидента с попарата?

Не знам защо е така. Нямам представа. Знам само едно. Когато няма виновни, всички сме виновни.

До последната мишка в държавата.