Албена: Защо ли едва когато човек си отиде от този свят, хората оценяват какво е правил, докато е жив

Албена: Защо ли едва когато човек си отиде от този свят, хората оценяват какво е правил, докато е жив

Мъчно ми е, че един емблематичен пловдивчанин, Георги Бояджиев – Бояджана, не дочака последното ми интервю с него. Като свършихме разговора, той усмихнато каза: „Много хубаво стана! Към много случки от живота ми ме върна!“. Беше доволен и щастлив. Не толкова за себе си, а защото читателите отново щяха да си спомнят за баща му Златю. Споменавайки за предстоящата изложба на негови картини в Градската художествена галерия в Пловдив по случай 110 години от рождението му, беше своеобразна покана към пловдивчани за присъствие и почит. Докато разговаряхме, той винаги казваше „Златю“, не баща ми. Може би за да се разграничи от него, за да покаже, че е нещо друго, че не живее в сянката на баща си, че създава друго творчество - авангардист, новатор.

С Албена - жена, която той рисуваше в много жълто и оранжево, пропита със светлина като слънце, много години споделяха радости и несгоди.

- Как почина Георги? - Приготвяхме се да заминаваме на море. Обичаме да ходим в Созопол,...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност