Младият мениджър е прекрасно
нещо. Ентусиазиран, енергичен и чист. Готов на всичко, за да докаже, че е
правилният избор за позицията. Младият мениджър
е отворен за всичко ново, учи бързо и с желание. Влага страст във всичко, с
което се захване, но това не гарантира успех на 100%.
Всеки мениджър допуска грешки, но
младите мениджъри са изправени пред повече рискове, поради неопитността си и
прекомерния ентусиазъм. Безспорен факт е, че който не работи – той не бърка. Също
твърдо схващане е, че човек се учи от своите грешки, а не от чуждите. Грешките биват
различни и с различна тежест. Без да демонизирам грешките като такива, все пак ще
дам видовете грешки (съгласно теорията и със силата на метафора) – груби,
систематични и случайни. За да не навлизам в инженерните науки и за целта на
статията, ще разделя видовете грешки, които допускат младите мениджъри на две –
грешки на развитието и фатални.
Грешките на развитието са именно
тези, от които се учим и развиваме. Това са онези неточности и недобре-направени-от-първия-път-неща,
които са ни ценен опит и основа на бъдещия завършен професионализъм и
авторитет, базирани на опита, а не на теорията.
Фаталните грешки са тези, които могат драматично да променят посоката на
нашата кариера. Фаталните грешки провалят цели проекти и овакантяват позиции.Това са грешки, които трябва да бъдат избягвани или поне минимизирани.
Кои са 5-те най-често срещани
фатални грешки, които младите мениджъри допускат?
1. Нагърбват се с прекалено много неща.
В желанието си да се докажат
бързо, че са били правилният избор за повишение, младите мениджъри не казват „НЕ“.
Поемат всичко, което висшестоящите спуснат. Не отделят нужното време за оценка
на задачата и нужните ресурси за изпълнение. Едва няколко месеца от повишението
и започва задъхването. Времето не стига, а и компетентности и хора… Страхът от
провал кара младите мениджъри да усилват още темпото и да не се отказват, но
това е точно толкова умно, колкото и въртене на колело от хамстер. Това е
фатална грешка, тъй като води до претупване, изоставане на срокове, изнервяне на
всички замесени, критика и недоволство от висшестоящите и спад на мотивация.
2. Не делегират.
Честа грешка на младите мениджъри
е да искат да свършат всичко сами, за да са сигурни че всичко е ОК, а и че заслугите
са 100% техни. Допускането на тази грешка може да доведе до техния провал дори
по-бързо от предходната. Основна мениджърска
компетентност е умението за делегиране, управление и развиване на екип. Делегирането
от една страна дава работа на хората от екипа и те се чустват ценни и с принос
към резултата, а от друга страна освобиждава време на мениджърите да мислят,
подобряват и променят. Това в крайна сметка ги отличава от обикновените
изпълнители.
3. Не мислят процесно.
Младите мениджъри трябва да
започнат да възприемат себе си и поверения им отдел като част от общата
картина. Те трябва да започнат да виждат процесите в цялата фирма,
взаимосвързаността на отделите и по този начин да се ориентират в заобикалящата
среда. Често ще им се налага да „събират ресурси“ за даден проект от други
отдели и без процесно мислене задачата може да е непосилна. От мениджмънта се
очаква да дойдат подобрения, оптимизации и развитие. Ако се мисли на парче, без
да се отдава значение на това какво е довело до дадено събитие и какво ще
произтече от друго, няма как да се намалят разходи, да се оптимизира персонал,
да се подобри процедура или продукт.
4. Реагират в крайности.
Дали да са строги, дали да се
държат приятелски с хората от екипа си, дали и как да отправят критика и т.н. и
т.н. Много такива въпроси и колебания възникват и често младите мениджъри
залитат. Ако поемат отдел, който се „слави“ с лоши резултати и дисциплина и им
е поставена цел да променят статуквото, често залагат на прекалено сурова
комуникация и авторитарен стил на управление. Ако ли пък отделът е мил и с
добри резултати, младите шефове лесно се пускат по течението на приятелските
отношения и безкритичното поведение. И в двата случая има „за“ и „против“ и не
е лесно да се отчете кога, какво и как е нужно да се промени в настройката и
реакциите на мениджмънта. Мениджърски компетентности не се придобиват лесно и
бързо, за тях трябва да се работи и чете. Много полезно е търсене на „жив“
пример и черпене на опит от него. Ментор или поне добър по-възрастен и опитен
приятел е идеален начин ускорено да се попълнят празнини.
5. Подценяват теорията.
В кариерата идва един момент, в
който опитът има по-голям дял в авторитета и уменията на мениджъра, но докато
това се случи – няма нищо по-добро от литературната справка! Младите мениджъри
трябва да четат специализирана литература. Те трябва да поддържат и развиват
както функционалните си компетентности (конкретни познания и умения по
специалността), така и мениджърски компетентности – целеполагане, планиране,
структуриране на отдели и фирми, управление на хора и др. За да станат добри в
практиката, трябва да изучат теорията. Мениджърът трябва да чете…не само
романи:)
