Имам предложение за нова работа, но клауза в трудовия договор ми забранява да работя за конкурентни фирми, след като напусна. А ако въпреки това го сторя, дължа неустойка в немалък размер. Какво да правя, ако съм сключил такъв договор?
Как да разпознаем тези клаузи?
Клаузата за забрана на извършване на конкурентна дейност може да има различни форми:
Най-често тя се съдържа в самия трудов договор, придружена с клауза за конфиденциалност.
Възможно е да се представи и като допълнително споразумение за лоялност или „декларация”.
Във всички случаи, клаузата въвежда определено ограничение като период от време, в който ми е забранено да работя в други фирми, извършващи сходна дейност. В зависимост от мащаба на компанията, в която работя и длъжността ми, ограничението би могло да е както 3 месеца, така и дори 3 години след датата, на която съм напуснал работа. Дори да е максимално кратко, това ограничение е проблем за мен, защото е логично да искам веднага да започна на новото работно място, което съм намерил.
Нарушаването на тази клауза работодателите винаги обвързват с дължима неустойка, най-често с фиксирана парична стойност. Нейният размер също може да варира според фирмата и длъжността ми. Разчита се преди всичко на нейното сплашващо въздействие, изразящо се в солидна парична сума, която да платя, ако реша да напусна работодателя си заради негов конкурент.
Каква сила имат тези клаузи?
Като служител, работещ по трудов договор, аз съм защитен не само от Кодекса на труда, но и от Конституцията и правото на Европейския съюз:
Като гражданин, аз мога свободно да избирам своята професия и място на работа; това е мое основно право и то е неотменимо.
Евентуалният ми отказ от трудовото ми право да започна работа на друго място е недействителен.
Какъвто и да е обемът на ограниченията, които са ми наложени с такава ограничителна клауза, те ще противоречат на закрепените ми права на конституционно и законово ниво. Това означава, че недействително ще е и всяко мое задължение, свързано със заплащане на неустойка за мое нарушение на тази клауза.
Съдилищата също са категорични в това отношение и са постоянни в практиката си да обявяват такива клаузи за нищожни поради противоречие с Конституцията и закона.
Важно! Въпреки че тези клаузи са невалидни, те са част от трудовия договор и като такива подлежат на специален ред за обявяването на недействителността им. Докато съдът не обяви една такава клауза от трудовия договор за недействителна, аз не мога да се позовавам на нейната невалидност. В този смисъл, винаги когато бившият ми работодател иска да получи тази неустойка от мен, аз трябва да възразя пред съда, че клаузата за извършване на конкурентна дейност е недействителна.
Как да се защитя?
Тези клаузи играят преди всичко ролята на „плашило” за служителите, решили да си търсят нова работа. И въпреки популярността им сред работодателите, те всъщност са много трудно защитими в съда. Това е особено вярно към днешна дата с оглед натрупаната през годините съдебна практика. Нерядко в клаузите се вкарва завоалираната уговорка, че ако получа съгласието на работодателя си за преминаването ми към неговия конкурент, няма да дължа неустойка. Съвсем логично, работодателят ми би искал да извлече максимални ползи при моето напускане.
При все това, ако раздялата ни не е особено приятелска, възможно е той да опита и съдебни действия спрямо мен. В 3-годишен давностен срок от момента, в който съм нарушил клаузата, работодателят може да си търси неустойката:
Той може да заведе иск срещу мен за вземането си по нея. Делото ще се гледа от районния съд по постоянния ми адрес.
Възможно е и въз основа на договора или документа, съдържащ клаузата, работодателят да поиска от Районния съд издаване на заповед за изпълнение срещу мен. В този случай, след като ми бъде връчена заповедта, е достатъчно в срок от 2 седмици да направя писмено възражение, като не е нужно да го обосновавам. Тогава бившият ми работодател няма да има друг избор, освен да се върне към първата възможност и да заведе дело, за да търси сумата по неустойката.
(*) Настоящата статия има за цел да очертае някои основни Ваши права, като няма претенции да бъде юридически съветник. Ако имате затруднения с упражняването на тези основни права или случаят е по-сложен – съветваме Ви да се консултирате с юридически експерт. (*)
Автор:
Деян Драганов
§ Конституция на Република България:
чл. 48, ал. 3 – относно свободния избор на професия и място на работа;
чл. 57 – относно неотменимостта на основните права на гражданите.
§ Харта на основните права на Европейския съюз:
чл. 15 – относно свободния избор на професия.
§ Кодекс на труда (КТ):
чл. 8, ал. 4 – относно недействителността на отказа от трудови права;
чл. 74 – относно недействителността на трудовия договор и отделните негови клаузи;
чл. 357 и сл. – относно производството по обявяването на трудовия договор за недействителен.
§ Граждански процесуален кодекс (ГПК):
чл. 103-104 – относно подсъдността;
чл. 410 – относно условията за издаване на заповед за изпълнение;
чл. 414-415 – относно възражението срещу заповедта за изпълнение.
§ Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):
чл. 111 и чл. 114 – относно давностния срок.
Практика на Върховния касационен съд на Република България:
§ Решение от 21.05.2010 г. по гр. дело № 1228/2009 г.
§ Решение от 30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г.
§ Решение от 25.10.2010 г. по гр. дело № 1954/2009 г.
