Безумна лудост

Безумна лудост

Безумна лудост

24 September, 2013, Posted in  Поезия

И болката пак пиша. Защо я пиша – аз не знам. Какво ли толкова ще пиша? Буква, тире, запетая… точка. Многоточие. И пак. Ще заслушам песни тъжни И ще заплача сама във нощта, света ще обагря със сълзи или с тях ще изпиша листа. Ще погледна унило, накриво, после тъжна усмивка ще скрия. Ще се втренча във нещо красиво… вино в спомени пак ще изпия. Във момент на безумната лудост – ще троша, ще крещя и ще блъскам! После в миг на тихо примирие, ще се сгуша и ще се заслушам в приказката, която разказва сърцето, останало пак само, безумно и клето, ще потърся сребърна нишка към него… И ще я издърпам – грубо, проклето! … надявайки се то да се разнищи, оставяйки следа по своя път – следа от сълзи, кървища – излишни. Нужно ли беше – и този път?

Силвия Рашкова


Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност