Ангкор - принцът и просякът

Ангкор - принцът и просякът

Завиждам на любознателните хора и пътешествениците отпреди сто и повече години.

Колко удивителен е бил за тях светът, как всяко пътуване е било приключение, всяка стъпка по непознатия свят - откритие. Колко неизчерпаеми са били съкровищата на планетата, на колко странни и невероятни неща са се натъквали, колко поводи за страх и за възторг са намирали зад всеки завой! Съвременният човек е преситен, трудно се провокират любопитството и интересът му - той всичко знае, всичко е чел, всичко е видял, ако не на живо, то поне на снимки или на филм. За него няма тайни. И все пак...

Колкото и да сме информирани, някои неща са ни по-близки и познати, други - по-далечни и чужди. И колкото са ни по-чужди, по-непонятни, толкова са и по-интересни, по-вълнуващи и възбуждащи въображението. За нас - българите, най-различното и поради това, мисля, най-впечатляващото и любопитно място на света е Далечният изток, особено Югоизточна Азия. Там всичко е различно - и расата, и религията, и...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност