Бъдни вечер

1
Добави коментар
kulinarko
kulinarko

(24 декември)
Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божията майка се замъчила от Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за първи път, като роди не обажда на този ден, а на следния – тогава се викат гости на „богородична пита“. Има три „кадени вечери“ – срещу Коледа, срещу Суроваки (Василъов- ден) и срещу Водици (Йордановден). От трите вечери по богатство и разнообразие на трапезата първо място държи кадената вечер срещу Коледа. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е наричан още коладник и прикладник. Избирали са право церово дърво или граница – и едното, и другото да е тригодишно дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи, където го приготвяли с особен обред, като пеели определени песни. Целта е бъднякът да поддържа огъня в огнището през цялата година. Без обредни хлябове Бъдни вечер не може. Те са три вида. Първите са посветени на Коледа (наричат се боговица, богова пита, божичняк, колак и светец). Вторият вид хлябове са посветени на селските занятия – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Названията им са различни. Третият вид е хлябът, омесен и приготвен за коледарците, които ще дойдат да коледуват. В коледните песни се говори за „вит-превит кравай“, с кръст дукато на него. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като „копринени“. Кади се като се използва палешника, а водата с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка, омъжена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала. Тази вода трябва да бъде „мълчана, неначната и цветна“. Хлябовете са все „квасни“, ошарени са с различни фигури. Трапезата е тържествена и обредна. При голяма челяд са слагали „трапези шестореди, седмополи”. Начело е имало софра във формата на яйце или елипса, до нея прилепвали шест други продължени софри, сковани от по две дъски. Тези софри съставлявали общата шесторедна трапеза, която покривали с месали. Стопанинът, стопанката и най-старите мъже сядали на челната софра, останалите се нареждали по възраст и пол на дългата софра. Момите, булките и децата всякога сядали на крайните места. Коледарчетата тръгват от среднощ и ходят по къщите на роднини, съседи и на всички други. Това са момчета от осем до дванадесет години. Това ходене се казва „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Тези коледарчета са предвестници на коледарците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята рано сутринта е приготвила колачета (колаци), които сега им дава заедно със сушени круши, сливи и орехи (някъде ябълки и грозде). Освен обредни хлябове и баници за Бъдни вечер се приготвят много и разнообразни постни ястия.

GD Star Rating a WordPress rating system

Бъдни вечер, 10.0 out of 10 based on 1 rating