Италия, моя Италия. Отдавна си мечтаех да я посетя и това лято ми се отдаде тази възможност. Организирах всичко набързо и нямах търпение да замина. Първата стъпка от пътуването беше Болоня.
Рано сутринта кацнахме на летище Marconi в Болоня. За няколко минути трябваше да преодолея наченките на лека истерия и голямата доза вълнение и да се съсредоточа в намирането на спирката на BLQ-а (автобусът, който свързва летището с центъра) и припомнянето на основни фрази на италиански от училище. Почти изпълних задачата си и едва стъпила на италианска земя срещам първата си трудност – машината за билети приема само монети, а ние нямахме. Поразпитах и се оказа, че билетът от летището до центъра на Болоня струва 6 евро и може да се купи от шофьора на автобуса.
Оставихме багажа в хотела и започнахме разходката си в града.
Болоня е известна като la dotta – учената, заради най-стария съществуващ университет в света, la grassa – дебелата, заради страхотната кухня и la rossa – червената, заради цвета на повечето сгради.
Архитектурата
Почти навсякъде в Болоня тротоарите са покрити. Тази редица от различни колони и красиви арки е дълга с километри. Върху подa има мозайки, а на места таванът е украсен с рисунки.
Сградите са ниски и са боядисани в различни варианти на червено и оранжево, а по-рядко и в жълто. Кепенците са затворени за да предпазват от горещината през деня и широко отворени вечер за да влезе хладен въздух.
Входните врати на сградите са доста внушителни. Те всъщност са огромни порти и още се чудя дали например човек с моите пропорции ще може да отвори нещо такова. Не ми се отдаде възможност да опитам 🙂
Забележителностите
Централната част на Болоня не е голяма и може да бъде обиколена за няколко часа.
Една от първите забележителности, на която попаднахме беше фонтанът на Нептун на Piazza del Nettuno. Това е един от символите на града.
До него се намира друг площад – Piazza Maggiore, където е разположен Palazzo d’Accursio. Сградата е служела за кметство, а сега в нея има музей и галерия. В съседство се намира и библиотеката Salaborsa, която има прозрачен под и могат да бъдат видени останки от времето на Римската империя.
На същия площад се намира и основният храм – внушителната базилика San Petronio.
Съвсем наблизо се намира и друг важен храм – базиликата San Domenico. Там е изградена красивата Arca di san Domenico – мраморен саркофаг, в който е положен светецът. В изработването на гробницата е участвал и Микеланджело.
Най-голямо впечатление ми направи базиликата Santo Stefano. Това всъщност е бил комплекс от седем църкви, от които са останали само четири.
Друг символ на града са кулите Asinelli (97 метра) и Garisenda (47 метра). Известно е, че през средновековието в Болоня са били издигнати много кули. Почти всяко заможно семейство е имало своя. Много от тях са се разрушили, други са били съборени, а трети все още могат да бъдат видени. Легендата разказва, че фамилия Гаризенда, толкова много искали да надминат Азинели, че подценили важността на здравата основа. В последствие кулата им започнала да се накланя и строежът бил спрян. От Asinelli се разкрива страхотна гледка, ако съберете смелост и изкачите 500-те тесни стъпала. За съжаление кулите често се ремонтират и укрепват и е въпрос на късмет дали ще можете да се качите.
Храната
Колкото и да говоря за това ще бъде малко. Всеки знае, че за италианците храната е много важна, а в Болоня тя е навсякъде. Из града има както големи и луксозни заведения, така и малки семейни ресторантчета, където се усеща уюта на дома. Препоръчвам Pizzeria La Rosa (Via Saffi 81), където вечеряхме два пъти. Много любезен персонал и много вкусна храна.
Из целия център има магазини за месо и сирене. Най-известни са Tamburini, но има още много фамилни магазини от този тип. Витрините са красиво подредени, от таваните висят бутове, а в магазина се носи миризма на пушено.
Много обичам да обикалям пазарите. Те са местата, където можеш наистина да се потопиш в атмосферата на града. Разговорите са непринудени, продукцията е свежа, а усещането е все едно си в италиански филм.
Болоня ми допадна много най-вече заради това, че нямаше много туристи и всичко беше натурално. Италианците, с които имах контакт бяха много мили и отзивчиви. За съжаление не можах да опитам от всичко, но направих каквото можах. Останалото за следващия път.
Продължаваме към Венеция.
