Доц.Йордан Панов е роден на 23 април 1958 г. в Русе. Завършил е медицина във ВМИ-Плевен, а от 1990 г. има специалност по неврохирургия. Работил е като асистент и старши асистент в клиника по спешна неврохирургия на ВМА-София. От 2000 до 2003 г. работи като неврохирург в клиника по неврохирургия на Медицинския университет в град Тур, Франция, където придобива Диплом за задълбочена специализация по неврохирургия на базата на 206 самостоятелни мозъчни, гръбначномозъчни и гръбначни операции и 211 операции като първи асистент с акцент върху хирургия на черепномозъчната основа. Бил е завеждащ неврохирургичен сектор в клиника по хирургия на Университетска болница „Лозенец“ и в МБАЛ „Царица Йоанна“. В момента е началник на клиниката по неврохирургия в Плевен. Доц.Панов има свой консултативен кабинет и в родния си Русе и приема болни.
– Доц.Панов, диагнозата мозъчен тумор равносилна ли е на смъртна присъда?
– Веднъж поставена, диагнозата изпълва с чувство на обреченост и безсилие близките, пациента, а понякога и лекарите, които се грижат за него. Неведнъж в практиката си съм се сблъсквал с уж добронамерените съвети от роднини на болните с мозъчен тумор да ги оставим да си умрат спокойно вкъщи, защото нямало смисъл от оперативно лечение.
Медицината като наука, като изкуство, а и като занаят по принцип изключва отчаянието. Още преди 5000 години лекарите са правили успешни опити за оперативно лечение на мозъчни заболявания. Тласък в развитието на съвременната неврохирургия в началото на 20 век дава Харвей Къшинг, който рязко снижава смъртността след интервенции за мозъчни тумори. Например преживяемостта след отстраняване на невриноми на 7-ми черепномозъчен нерв от 10% нараства на 60%. Сега с използване на микрохирургична техника смъртността е под 2%.
– Вероятно в тези случаи става дума за доброкачествени тумори.
– Класификациите са различни и според локализацията, преживяемостта, степента на злокачественост и произход на туморните клетки. Дори при най-злокачествените форми на първични мозъчни тумори или при множествени карциномни метастази може да съществува значителна разлика в преживяемостта.
– Успявате да удължите живота?
– Това е целта, тъй като средно годишно новопоявилите се тумори за страната са 800. Впечатленията ми са, че няма разлика в обемите на туморите в момента на диагнозата през последните 20 години, както и в броя на месеците от поява на първите оплаквания до поставяне на диагнозата.
– Какви са причините да не се диагностицират хората своевременно?
– Според мен причините са няколко. Първата е в липсата на достатъчна подготовка на студентите по медицина в тази насока. Неврохирургичните заболявания не се изучават самостоятелно, а по малко в неврологията и по малко в хирургията. Трябваше да научим наизуст колко трябва да бъде височината на стъпалото в болнично заведение и формулата, по която се изчисляват пораженията на атомната бомба, а за мозъчните тумори запомнихме само, че симптомите се разпространяват като мазно петно – нарастващо сутрешно главоболие и повръщане. Тези симптоми обаче говорят за твърде напреднал стадий на развитие на тумора. За съжаление, това е стадият, в който се диагностицират голяма част от туморите.
– Какво изпускат колегите ви?
– Оплаквания като пристъпно, бързо преминаващо от аналгетик главоболие, пристъпен световъртеж, субективно усещане за раздвояване на предметите, краткотрайно изтръпване на крайник, необяснима слабост на пръстите, лекостепенно снижение на слуха, замъгление на зрението, пристъпно нарушение в говора или почерка. Диагнозата се забавя още повече, когато пациентът боледува от хипертония, мигрена, шийна остеохондроза, когато е емоционално лабилен или просто е социално слаб.
Първите симптоми се изпускат поради инерцията и шаблона на първичния преглед при семейния лекар, обременен от много писмена работа. Не се мисли и за това сравнително рядко заболяване. Забавянето е и на ниво специализирана консултация, тъй като липсват достатъчно талони за компютърно томографско изследване, още повече за ядреномагнитен резонанс. Независимо от организационните и финансови проблеми в българското здравеопазване, трябва да кажем открито, че изследването на такива болни с ядреномагнитен резонанс с контрастно усилване е абсолютно задължително както предоперативно, така и следоперативно, така и на шест месеца през първата година след операцията. Всичко останало е импровизация, която намалява шансовете за живот на пациента.
– Къде е ролята на хирурга?
– Разбира се, че в най-голяма степен тези шансове за успех се определят от качеството на оперативната намеса. Високата квалификация на специалисти е възможна и у нас. Не говорим за един хирург със златни ръце, а за добър екип от лекари в доболничната помощ, анестезиолози, реаниматори, патоморфолози, радиолози, химиотерапевти, физиотерапевти, логопеди. Когато се създаде пълен синхрон между тях, ще бъдем и по-чести свидетели на „чудеса“ – болни със злокачествени мозъчни тумори да живеят 10 и повече години. Бъдещето е на прецизната оперативна интервенция за отстраняване на целия или максимална част от тумора, на нови медикаменти със специфично действие върху мозъчните тумори преминаващи кръвномозъчната бариера, на създаване на депо препарати, които да се имплантират в стените на остатъчния тумор.
Още едно задължително условие, за да бъде борбата с това тежко заболяване успешна, е болният да вярва безкрайно на лекарите, които го лекуват, а не да се чувства като стока, която се разменя по клинична пътека със здравната каса.
