Николай Желязков крачи смело по пътя на треньорската кариера, като настоящата дестинация е най-силното волейболно първенство в света – Руската Суперлига. Бившият национален състезател прие предложението да води отбора на Ярославич (Ярославъл) в града, който е разделен от река Волга. За предизвикателството в Суперлигата, целите на отбора и разликите с българската волейболна действителност, вижте в интервюто, което Желязков даде за сайта на Българската федерация по волейбол – volleyball.bg.
– Как дойде предложението от Ярославич? Колебаехте ли се дали да приемете? – Не съм се колебал по никакъв начин. Все пак няма да преувелича, ако кажа, че това е най-силният шампионат в Европа. Предложението дойде от почетния президент на клуба и аз приех веднага.
– Какво научихте за културата и историята на града? – Казват че Ярославъл е сред най-хубавите и красиви градове в Русия за живеене. Но с Георги Петров единствено сме видели волейболната зала, апартаментите ни, които са на минутка пеша от нея и нашия офис, където работим и гледаме видео анализи по цял ден. Това ми е ежедневието. До момента сме имали един почивен полуден. Докато нещата влязат в работен ритъм ще е така. Липсва ни и статистика на отбора, който е на Световното първенство за мъже до 23 години в Бразилия с отбора на Русия. Като се върне ще даде едно рамо в анализа на тренировки, което е положително.
– Добре ли Ви приеха в Русия? Свикнахте ли с новата обстановка? – Мисля че да. Условията за работа са прекрасни. Залата е страхотна. Единственият проблем, ако можем да го наречем такъв, е че отборите в Суперлигата са много силни (смее се). Целта на Ярославич е оставане в първото ниво. Неприятно е, когато отборът има такива цели. Но при добра работа имаме всички шансове да се спасим.
– Среща ли клубът подкрепа от общината? Града поддържа футболен и хокеен отбор още. – Това са най-силните спортове тук, а хокеят е религия. Успях да посетя хокеен мач с Георги Петров, беше нещо уникално. На този етап финансово е рано да определим, как ще помага общината. Но като цяло, Ярославич не е от най-богатите клубове в Русия.
– Бяхте във Виктория Волей преди да поемете към Ярославъл. Можете ли да изброите основните разлики в работата и обстановката в Русия, сравнение с условията у нас? – Няма база за сравнение. Във Виктория работих с много млади момчета. Екипът ми беше много приятелски настроен към работата. Престоят ми там бе изключителен приятен и ползотворен. Сега повечето от екипа и отбора са много опитни. Зад гърба си някои имат Олимпийски титли, естеството на работа е различно.
– Споменахте, че целта е оставане в Суперлигата, а докъде се простират амбициите Ви начело на тима? – Шампионатът е дълъг и тежък, а факторите са много. Ако дадем най-доброто от себе си, спокойно можем да излезем от тази зона, в която ще играят последните отбори за оцеляване и да се представим на добро ниво. Ще бъде изключителен успех за мен ако влезем в плейофите.
– Какво е нивото на състезателите в отбора Ви, чисто спортно-технически? – Състоянието не е много добро, по-конкретно – физическото. От там идват много проблеми. Не можем да изпълняваме нещата по начините, по който искаме. Постепенно навлизаме в ритъм, мисля че резултата почна да се появява, на определени моменти, надявам се тези моменти да станат повече и да станат начин на игра. Това е основният проблем. След първите два кръга в шампионата предстои пауза от 24 дни, в която ще наблегнем на физическите тренировки.
– Предстоят Ви нови три срещи за купата на Русия. Първият който е с Динамо Краснодар днес. Какво очаквате от тези мачове? – За нас не е стояла цел, свързана с някакво класиране в турнира за купата. Чрез него обиграваме отборът за първенството. Положително е, че стигнахме до този етап. Това са мачове на много високо ниво. Ще ни покажат на какъв етап подготовката за първенството сме. Отборът е максимално амбициран. При един успех имаме шанс да се хвърлим в битка в последния ден от турнира и да го спечелим. Но това минава през задължителна победа над Динамо.- Приключиха ли ангажиментите Ви към Националния отбор на Македония?
– Реалностите са такива, че няма да можем да продължим работа там. – Ангажиментите тук са до края на първенството без никаква възможност да отсъстваме. Квалификацията за Световното първенство е през януари и за огромно съжаление няма да можем да сме част от нея. Желанието ни да присъстваме с Георги беше огромно, защото извоювахме класиране на отбора до този етап. Там щяхме да играем с най-добрите в Европа, това е.
– Националният отбор на България до 23 години в момента се състезава в Бразилия на Световно първенство. Какви са Ви очакванията за представянето на този състав? – Не го следя, тъй като часовата разлика е огромна. Гледам статистика и резултати. Комуникирам с Жани, който ми казва какво се случва. Като цяло смятам, че много важен е мачът срещу Тунис. Ако ги победим имаме реален шанс да се хвърлим на Бразилия и Аржентина, които са най-класните в нашата група. При един добър резултат можем да влезем в четворката. Но казвам едно голямо“НО“. Трябва да гледаме мач за мач, ден за ден. На такива турнири и най-малкото отпускане води до непоправими грешки, особено с тази система от 21 точки. Много е опасно да се правят каквито и да е сметки. Момчетата работиха здраво, има много желание в тях, пожелавам им успех.
– Радва ли Ви представянето на Жани Желязков? В двубоя срещу Египет завърши с най-добри показатели. Смело върви по Вашите стъпки. – Няма как да не се радвам, съвсем нормално е. Доста неща се изписаха по негов адрес напоследък. Когато човек прави, това което трябва на игрището, се доказва. Човек като Марко Бонита е преценил, че му е нужен в Равена (Серия А1), така че аз няма какво повече да добавя.
– Появиха се спекулации в медиите, че сте получили покана да водите този отбор, вярно ли е? – Излишно е да коментираме и да се връщаме назад. Треньор е Драго Иванов и смятам, че той свърши една много добра работа начело на този отбор.
– Коментарът Ви за представянето на националния отбор по волейбол мъже тази кампания. И в Световната лига, и на Европейското първенство. Причините според Вас за тези четвърти места? – Много е сложно да се кажат какви са причините. Според мен момчетата изхабиха много енергия, физическа и психическа за да стигнат до финалната четворка. Проблемът според мен, е че не играем достатъчно освободено. Трябва да бъдем малко повече егоисти в тези мачове. Излизаме с прекалено много напрежение сякаш. Трябва да бъдем освободени, не трябва да бъдем в ролята на фаворити. Да играем за България, отбора и себе си. – За мен ситуацията с Георги Братоев е безумна. Необяснимо е как един от най-добрите разпредели в света в момента не може да си намери отбор. Говори се, че може да заиграе в КВК Габрово, което също не е най-доброто решение. Там играе друг национал, Добромир Димитров, което означава, че един от двамата трябва да търка пейката. Дано нещата имат положително развитие.
