Вторник, 16 Юни 2009 19:16
Според Евростат Еврозоната е на ръба на дефлация – последните месеци нивото на инфлация се задържа на нулата. С една дума цените падат. Звучи като добра новина, но какво всъщност означава дефлацията за икономиката и защо големите анализатори казват, че инфлацията е добра, а дефлацията е лоша новина?
Принципно, падането на цените в една нормално функционираща икономика, особено ако падането е краткосрочно, показва само изчистване на залежали стоки и бързо отминава. Има положителен ефект. Това обаче е само принципно.
Обикновено дефлацията се появява по време на рецесия и комбинацията от двете е силно негативна.
Механизмът на проявление е следния: Спадът в търсенето и в равнището на цените води до съкращаване на доходите и работните места, което води до нов спад на търсенето и цените (капан на дефлацията). Реалната цена на номиналния дълг нараства (капан на дефлацията на дълга) – което прави проблемите на дебиторите още по-сериозни и води до нарастване на риска от фалити на домакинства и корпорации. Това от своя страна допълнително умножава кредитните загуби на финансовите институции и задълбочава кризата. Това е кошмарния сценарии от дефлация по време на рецесия. Прилича на затворен омагьосан кръг. Неприятната новина се усилва от факта, че Европа наля над 5 трилиона долара в пазара, а вместо очаквана инфлация се стига до дефлация. С една дума пазарите тотално са зациклили.
Понеже банките няма да започнат да отпускат кредити, както до сега, единственото спасение на бизнеса е да очаква кредитиране от централните банки. Те в края на краищата са създадени за това. Ще се случи ли? Много спорно …
Ако консумацията на домакинствата и капиталовите разходи (разбирайте плащанията по кредити) на компаниите се сринат, държавата ще бъде единствената, която ще може да харчи. Това ще увеличи държавния дефицит. Предвид предварителните данни, че общата загуба на банките са 2 трилиона долара, не е за вярване, че държавните хазни ще си позволят развързване на кесиите.
< Предишна
Следваща >
