(Цивилизационните болести)
Автор: Войтек Димитров
В днешно време е все по-трудно да се храним здравословно. Даже такива основни продукти като домати или краставици се оказват вредни, понеже са произведени от “модерното”, химизирано селско стопанство, ползващо големи количества отрови, като хербицидите и пестицидите. Основните тенденции в хранителната промишленост са окрупняването на селскостопанските площи и саденето на монокултури. Пример е Бразилия, където след изсичането на амазонската джунгла, не рядко се садят генно модифицирани растения.
Ползването на големи количества химия (например Раундъп) довежда до унищожаване на екосистемата на почвата. Това води до отслабване на растенията, които започват да боледуват1. Решението е – още повече химия, което с времето, още повече влошава положението и на края трябва да сменим обработваемия ареал с друг. Т.е. съсипали сме част от плодородната земя – омагьосан кръг, от който трябва да излезем. Проблемът е сериозен, защото такава почва лесно се отмива от дъждовете и има опасност да се превърне в пустиня. Количеството изкуствени торове, които ползваме, е толкова голямо, че влияе на екосистемата на световния океан. Торовете се отмиват от дъждовете и предизвикват все по често “цъфтенето” на водата.
Четете още: Топ 10 хранителни добавки, които трябва да се избягват (част-1)
Решението на проблема е връщането към традиционните начини на производство. Химизираното селско стопанство е по-евтино, но цената я плащаме ние, защото боледуваме по-често. Обикновено на тези болести им слагаме етикет “цивилизационни”. В днешно време производителите отглеждат храната за себе си в отделна градинка. Не искат да ядат собствената си продукция, защото знаят какво съдържа. Но нямат друг изход, ако искат да са конкурентни на пазара.
Ситуацията с животновъдството е подобна. При отглеждането на животни се ползват все повече хормони и антибиотици, а после при съхранение на месото – все повече консерванти. Този химически коктейл попада директно в нашето тяло. Антибиотиците нарушават нашата имунна система, хормоните нарушават хормоналния баланс на организма (който разбира поне малко от биология и медицина разбира какво означава това). Консервантите пък нерядко са канцерогенни.
Когато пътуваме през някоя западна държава, например Германия, магистралата понякога минава покрай ферми. Огромни промишлени халета, от които се носи непоносима миризма. Животните там са набутани в малки пространства, стресирани и болни, което води до ползването на все повече антибиотици. Решението на проблема е пак връщането към традиционното селско стопанство и пасищата. Производството в промишлените ферми е, разбира се, по-евтино, но не е ли по-добре да изядем дневно една здравословна пържола вместо три препълнени с вредни съставки? Защо да доплащаме към евтината продукция със собственото си здраве? Единствената цел на корпорациите е бързата печалба, а кой губи? Вече знаем.
Четете още: Защо сме дебели?! Правилно хранене при децата и възрастните!
Освен растителните и животински храни има и много, които спокойно бихме могли да наречем синтетични. Всякакви бонбони, вафли, чипс и други такива “вкусотии” – обикновено са вредни, етикетите им съдържат десетки съставки. Най-лошото е, че производителите атакуват най-беззащитните – нашите деца с агресивен маркетинг.
Всички тези отрови са преди касите в супермаркетите, за да могат нашите деца (докато чакаме на опашката) да плачат толкова дълго пред шарените опаковки, докато не им ги купим. Познато ли ви е?
Продължава: Зеленчуци, който не яде… (част-2)
1 Nos Enfants Nous Accuseront, филм на Jean-Paul Jaud
английско заглавие “That Should Not Be: Our Children Will Accuse Us”
2 Junk food needs graphic warning labels similar to tobacco, Ontario doctors say.
The Globe and Mail, Oct. 23 2012
Снимки: stockimages, Keerati, Ambro, amenic181 FreeDigitalPhotos.net
