На 12 октомври митичната телевизионерка Бригита Чолакова щеше да навърши 80 години, но, уви, на 6 октомври 1999-а, 6 дни преди да навърши 66, тя си отиде от този свят. Дъщеря на Дъщеря на австрийка и на българин, преуспяващ архитект, завършил в Германия, но считан за „фашист” в България, тя завършва немска филология, но е принудена да работи като перукерка и гримьорка в киното, преводачка на Централна гара в София, служба „Справки”. В началото на 60-те години става преводач и конферанс към цирк „Добрич”, а успешните й изяви я отвеждат и на сцената на „Златният Орфей” през 1968 г., откъдето започва и голямата й тв популярност. През 70-те години се редят един след друг емблематичните й предавания: „Тв обектив”, ”Пожелахте да видите”, ”Телевизията представя”, „Стил”, „Телевизионен неделник”… Заради защитата и застъпничеството си за ген. Атанас Семерджиев като кандидат за вицепрезидент губи работата си в БНТ през 1991 година. След 4 лета тя се завръща, а последното й предаване е „Модева ТВ”, но то вече не се излъчва от „Сан Стефано”, а от студиото на НДК. Пак на „Златният Орфей” през есента на 1999 г. е последният й конферанс в кариерата.Три брака бележат живота на Бригита Чолакова. Първият е с волейболиста Боби Владимиров, продължил 12 години. Вторият – с музиканта от оркестър „София” Христо Чолаков – Чандо. Той загива в самолетната катастрофа с Паша Христова през 1971 г., а тя запазва неговата фамилия и след смъртта му. Третият й съпруг е барабанистът Божидар Карагьозов от Симфоничния оркестър на радиото, но бракът им приключва сравнително бързо. Няма деца. Дълги години живее сама в изолация на вилата си в Панчарево, където и умира от тромб, който запушва притока на кръв към сърцето й.Днес колегата й от култовото предаване “Нощен магазин” Дени Желязов си спомня за любимата си Гита с много тъга, но и с голяма любов. „Боже колко я обичах!” – започва живеещият в Испания тв водещ, преди да съм задала първия си въпрос за Нея…
– Дени, кой е последният ти спомен за Бригита Чолакова?
– Може би съм бил от последните гости в нейното ателие, което тя бе приспособила в семейния апартамент, където живееше заедно с брат си и неговото семейство. Беше толкова уютно и тя самата – красива, топла, макар че мнозина я смятаха за недостъпна и студена. Както винаги, беше облечена много изискано, с изтънчен вкус – бяла копринена риза, яркочервена пола с разхвърляни върху нея розови цветчета. Удобни ниски пантофки – тип „балерина“, в тон с полата. Бе леко гримирана. С червеното на полата като червилото на устните. Прекрасна!…
– Нея вече я няма, но остават емблематичните й думи: „Телевизията трябва да върви преди нацията!”. Нека се върнем в самото начало от вашето познанство в БНТ…
– Преди редакция „Съвременник“, Гита бе за известно време в тази, в която бях и аз – „Вътрешна информация“. Първо водеше програмата на БНТ, а после започна и с новините. Оттам започна приятелството ни. Когато влязох в стаята на „Информация“, където работех, Невена Шишманова – шефката тогава, ми каза: „Това е Бригита, да ти я представя!“. Вече я познавах от приказките в коридора и кафето: „Дошла от Централна гара. Давала информация за влаковете. Представяте ли си от гарата – директно в телевизията?! Преди това май е била конферансие в цирковете“ – така сплетняха злите езици. Това само подсили интереса ми. Видях една жена с открито лице. Прям поглед. Стисна ръката ми здраво. С отношение. И ме спечели. „Дошлата от гарата” се оказа човек за телевизията. Умна, организирана, талантлива, работлива, че и красива! За много късо време направи щура кариера (одумванията сега се насочиха в посока „връзки”: генерали, министри и т. н.) А Гита просто си бе родена за телевизия!
– Подкрепила те е в много съдбовен и драматичен момент от живота ти…
– Срещнахме се в кафето на БНТ. Беше избрала отдалечена маса. Знаеше, че трябва да говорим за нещо много сериозно. Казах й с две думи за болестта на майка: рак на гърдата, и се разплаках. Гита взе ръката ми между дланите си. „Не плачи, мили!“.
Аз още повече ревнах
„Тя ще живее! Ще видиш! Ще те изпратя при най-добрия!“. Погледнах я. Усмихваше се. Бе ангел някакъв, слязъл на Земята. „Ще живее! Ще видиш!“. Изглеждаше спокойна. Каквато и беше… Всичко излезе, както Гита предсказа. Майка живя 25 години след операцията. Няколко от тях – щастливо с мен в Испания.
– Бригита те е подкрепяла и в професионално отношение – застъпвала се е за теб, но от позицията на професионалист и човек с кауза…
– Летучка в редакция „Съвременник“. Обсъждане на седмичната програма с тогавашния ни главен редактор Стефан Енчев. Рецензентът, стигайки до моя филм „Обикновени хора“, започна да ме критикува. Силно, остро, безпочвено, обезличавайки труда ни – на целия екип и моя (по-късно същият филм бе закупен от 13 страни за разпространение!). Погледнах към Гита. Секунди преди да започнем, ме беше поздравила за добре свършената работа. Взе думата малко преди главния и обърна всичко, така че нещата си дойдоха на мястото. Беше толкова категорична и сигурна. Но тя не защитаваше само мен. Тя бранеше истината и труда ни.
– И досега се носят легенди, че в работата си тя е била перфекционист, точна и взискателна повече от германка, каквато наполовина всъщност е тя…
– Закриваха й една програма, тя започваше друга. Още по-успешна! Беше си създала екип, на който държеше. Бе строга и много изискваше, но и много се раздаваше. В стаята им винаги цареше творческа атмосфера, приятелска. Имаха време за кафе и за някакъв немски десерт, приготвен от нея. Прекарвах често с тях. Беше чудесно! Често отивах и в студиото, където работеше. Беше ми интересно, всичко бе „смазано“ до перфектност. Хората й я обожаваха.
Бяха й верни
Да бъдеш в екипа на Бригита Чолакова бе направо привилегия!
– След като Хачо Бояджиев те уволнява от БНТ, вие с нея продължавате да поддържате отношенията си „живи”…
– Когато Хачо ме уволни, останах „на улицата“ и започнах да пиша.
Гита бе сред любимките. Хората я искаха, а и на мен ми беше приятно да пиша за нея. Ходех често в ателието. Додо – любимото й куче, се сгушваше в краката ми. Пиехме по малко уиски. Обикновено бърбън. Прекарвахме си чудесно.
– Независимо от безспорния й професионализъм и успех, е имало злоба и завист спрямо нея, което обикновено се усилва при истински кадърните и талантливи хора…
– Гита направи куп знаменити предавания. Всъщност – най-гледаните! Винаги с нови идеи, с нов реквизит. Говореха: била ги заимствала от чуждите телевизии, пътувала много… – но само тя ли пътуваше?!… Всички министерски и политбюро-щерки почти не се задържаха в телевизията от задгранични командировки. Но, вместо нова програма, „разхождаха“ новите си дрехи из кафето.
– Обаче ти си успял да изразиш обичта си към нея – обяснил си й се в любов, затова така започна още от началото нашият разговор спомен за голямата Бригита Чолакова!
– Чествахме нейна годишнина. Бяхме в барчето на БНТ. Изведнъж се оказа, че няма водещ. „Дени, Дени!“ – завикаха колегите ни. Не се двоумих. Щях да направя най-после, макар и нещо много мъничко за нея. Спомням си, че накрая коленичих в краката й и изрекох: „Боже, колко те обичам!…“.
София – Валенсия – София,
Едно интервю на Светлана Терзиева – СЕСИЛ
