За студентите и мишките

За студентите и мишките

В България винаги е било трудно човек да има гражданска позиция. Единствените времена, в които беше лесно, бяха времената на глад.

97-а, когато ние протестирахме като студенти, макар да беше студено, имахме глада на своя страна - тази тъпоумна, елементарна платформа, на която да стъпим. За средностатистическия жител на родината ни обаче, това беше достатъчно. Сега глад няма. Сега има една държава на дъното на всички показатели в ЕС - икономически, корупционни, здравни. Имаме парламент с 11% подкрепа и управление с неясна текстура, в което не можем да дефинираме 121 депутати, които публично да обявят, че са от управляващите. Живеем в държава, в която 4-и месец се задава един елементарен въпрос, и никой не желае да отговори на него. В която се гласуват закони, противоречащи на всякакви международни спогодби, взимат се решения от върховни органи, които имат за цел не да пояснят Конституцията като върховен закон на държавата, а да обслужат статуквото на един "успял, млад...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност