Съществуват ли призраците и паранормалното (част 1) | Gadatel.org

42
Добави коментар
felisima
felisima

Таласъми и призраци – същества, които се появяват неочаквано посред нощ. Те преследват нашето въображение още откакто се помним.

В легенди и ритуали, в монументи и предания смъртта винаги присъства. Но дали наистина е възможно нещо да се върне от оня свят? Дори и днес представата за това ни изпълва с ужас. Дали те съществуват, или науката ще открие друг отговор за това, което си мислим, че виждаме и чуваме.

Призраците смразяват, плашат и ни изпълват с ужас. Те ли се опитват да се свържат с нас, или ние ги извикваме за живот?

Всяка култура в историята има своите свръхестествени вярвания. Някои духове са гневни, други искат да ни предупредят. А някои дори се появяват върху камък. Но дали има истински доказателства за тяхното съществуване? Науката се опитва да разкрие това. Имаш усещането, че някой ти диша във врата, обръщаш се и виждаш, че там няма никого. Могат ли призраците да убягнат от погледа на сложната апаратура, с която разполага съвременната наука?

Великобритания е удачно място за отправна точка. Според някои това е най-населената с духове страна в света. 2000-годишна история, изпълнена с войнстващи крале и кралици, замъци и бойни полета. Съществуват над 300 места, обитавани от духове, и всякакви видове призраци – от конници без глави, до привидения от гробищата. Във Великобритания може да се намери всичко.

Над 5000 групи се занимават с паранормалното. Това е цяла индустрия, посветена на лова на духове.

Професор Ричард Уайзман е психолог от Харвардския университет. Специалист е в областта на паранормалните явления. Какво е според него мястото на свръхестественото в науката?

„Като учен, работещ в тази доста необичайна област, за мен най-важно е да намерим и изследваме най-добрите случаи. Тъй че ако хората казват, че в дадена сграда има духове, и ако тази сграда се посещава от много хора и всички са имали странни преживявания на определени места, необясними от научна гледна точка, значи този случай е за нас.“

И така, може ли той да ни даде научно обяснение за случващото се в една от най-населената с духове сграда?

Замъкът Хемптън Корт в предградията на Лондон е построен от кардинал, заграбен от един, превърнал се в затвор за друг. В продължение на 500 години тук са се случили едни от най-драматичните събития в британската история. Може би тези събития са оставили своя спомен върху древните камъни. Но това не е основната причина туристите да се тълпят тук. Хората са впечатлени. Когато дойдат тук, първият им въпрос е къде могат да открият призраците. Да видиш призрак в Хемптън Корт несъмнено е вълнуващо изживяване. Често срещано е чувството на паника или страх или пък усещането, че някой те бута или дори рита – такива неща тук са често явление.

През 16-ти век Хенри VIII избира този замък за свой дом. Той става свидетел на колоритния му и объркан личен живот. Носи се легендата, че духовете на някои от шестте му жени все още се разхождат из коридорите. Има преживявания, които е много трудно да се опишат. Изглеждат действителни. Сякаш наистина се случва нещо. Един от духовете е особено известен.

През 1542 г. Катрин Хауърд – петата съпруга на Хенри, била затворена тук. Обвинена в изневяра и осъдена на смърт. Нощта преди екзекуцията тя чукала по вратите на кралските покои, молейки се да я пощади. Молбите й били безполезни, според историята стражите я сграбчили и я върнали в стаята й с ритници. Кралят отказал да я чуе. На следващия ден тя била обезглавена.

500 години по-късно според някои духът й все още броди из галериите, а туристите, желаещи да я зърнат, понякога получават повече от това, което са очаквали. Замъкът крие някаква загадка, защото при обиколките из замъка някои посетители споменават за много странни преживявания на определени места в замъка и искат да разберат какво ги предизвиква.

Не си го обясняват с наличието или отсъствието на духове, те искат лишено от предразсъдъци научно проучване. Време е Ричард Уайзман да се заеме със случая. Заедно с екип от изследователи на паранормалното и 500 доброволци, неговото проучване е най-мащабното, провеждано някога. Не е лесно призраците да бъдат засечени. Доброволците трябва да се разходят из замъка и да отбелязват всяко странно усещане, което усетят. Целта е да се установят паранормалните места в замъка. Психологът Кириано Кийв е участвал в проекта. „Имаше няколко души, които казаха, че наистина са видели нещо, което би могло да е призрак, но не можеха да го потвърдят със сигурност.“

Приблизително около 50 % от хората съобщават за нещо необичайно. Казват, че имат странното усещане за нечие присъствие, или че има нещо зад ъгъла и изведнъж са почувствали хлад, или че са усетили сякаш нещо изгаря ръката им. И не само това – около 25 % от хората приписват тези преживявания на духове. Така, че явно нещо се случва.

Най-често отбелязваното място се оказва галерията на Катрин Хауърд. Би ли могло това да е страдащият дух на младата кралица, или отговорът е друг? Инфрачервени камери, разположени из замъка, следят измененията в обкръжаващата среда и помагат за разкриването на някои любопитни резултати. Любопитното в този експеримент бе мястото, в което повечето хора имаха странни преживявания.

Интересното е, че на същото място са измерени много необичайни магнитни полета. Следва да се установи дали по някакъв начин тези полета не предизвикват такива странни преживявания.

Отговорът може би се крие на 2000 мили. В Канада професор Майкъл Пърсингър се опитва да разбере как реагира човешкият мозък на магнитните полета. Изследванията му могат да помогнат да се намери обяснение за случващото се в Хемптън Корт. Ако приложим полетата в определена последователност, можем да предизвикаме преживяване на чувство за нечие присъствие, т.е. човек да има усещането сякаш нещо стои до него, да получи представата, че някой се намира край него.

Предполагаме, че същото преживяване, със същото усещане за реалност и чувство за нечие присъствие, за нещо, което преминава покрай теб, се получава в три часа през нощта, когато човек е сам в спалнята си.

Това, което се знае със сигурност, е, че преживяванията, които наричаме мистични, се пораждат от мозъка. Знае се също, че можем да ги имитираме експериментално, или поне част от тях, в лабораторни условия.

Дали призраците не са просто реакция на мозъка под въздействието на магнитните полета, плодове на собственото ни въображение?