Ден на будителите – 1 ноември, предложен и въведен през 1922 год от Стоян Омарчевски, министър на просвещението в кабинета на Александър Стамболийски.
Денят на народните будители е общобългарски празник, честващ паметта на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, официален празник на Република България, който се празнува на 1 ноември. Будителите са съвестта на народа, те го тласкат напред към нови постижения, нови успехи българския народ.
Всеки народ е има и има своите духовни водачи, които в трудни моменти са показвали на народа от къде е дошъл и накъде отива. Малко обаче са тези народи, които в календара си имат ден посветен на тях и делото им. Ние българите сме един от тези народи.
Българинът традиционно почита образоването и просветата и днес повече от всякога са нужни силни хора, които да запазят духа ни и да върви по пътя на национално оцеляване и гордост. До въвеждането на Григориянския календар на този ден България почита празника на св. Иван Рилски Чудотворец почитан, като духовен баща на народа ни. Така българският народен будител може да носи кръст меч, или перо.
Известни български народни будители са Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков, Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Йоасаф Бдински, поп Пейо и още много други.
Денят на народните будители за първи път се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен.
Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неучебен ден за всички учебни заведения в страната.
