150 неща, от които се страхуват най-умните хора на планетата (първа част)
11.11.2013 10.13
Всяка година електронното списание Edge – така нареченият най-умен сайт на света, управляван от научния импресарио Джон Брокман – моли водещи учени, технолози, писатели и академици да си дадат мнението по един общ въпрос. Тази година запитването беше „За какво трябва да се тревожим?” , а идеята бе да се обособят новите проблеми, възникващи от науката, технологията и културата, на които не се обръща много внимание.
Тазгодишните запитани включват бившия президент на Кралското общество, нобелови лауреати, известни научно-фантастични писатели, Насим Никълъс Талеб, Брайън Ено и група от водещи теоретични физици, психолози и биолози. А списъкът е дълъг. Дълъг като книга. Има около 150 неща, които тревожат 151 от най-големите мозъци на планетата. И аз ги чета всичките, така че на теб не ти се налага: ето я сбитата версия с квинтесенцията, заглавието и най-важното от всяко есе, свързано със страховете им. Разбира се, можеш да прочетеш пълния вариант на някой от отговорите, ако те грабне.
Какво държи най-умните хорица в света будни през нощта? Избери си:
1. Разпространението на китайската евгеника. – Джофри Милер, еволюционен психолог.
2. Теорията за черния лебед и фактът, че продължаваме да се осланяме на модели, които са доказано измамни. – Насим Никълъс Талеб.
3. Ще бъдем неспособни да се справяме с вирусите, като се научим да ги довеждаме отвъд погрешно-катастрофалния праг. – Уилям Макиван, изследовател на молекулярната биология.
4. Псевдонауката силно ще се утвърди. – Елена Кронин, автор, философ.
5. Ерата на все по-бързо развиващата се технология ще ни затрупа с възможности, за които да се тревожим. – Дан Шпербер, социален и когнитивен учен.
6. Истински апокалипсиси. Растящият брой на малковероятни събития, които могат да доведат до пълно унищожение на човешкото общество. – Марин Рийс, бивш президент на Кралското общество.
7. Отказът от научни репортажи във вестниците. – Барбара Щраух, научен редактор на „Ню Йорк Таймс”.
8. Избухващи звезди, евентуалният колапс на слънцето и проблемите с човешката същност, които ни пречат да се справим с тях. – Джон Туби, откривател в полето на еволюционната психология.
9. Интернет съсипва писането. – Дейвид Гелернтер, компютърен учен в Йейл.
10. Умните хора – като сътрудничащите на Edge – няма да се занимават с политика. – Брайън Ено, музикант.
11. Ще има още някоя супернова – като финансовата криза. – Сет Лойд, професор по квантово механично инженерство в Масачузетския технологичен институт.
12. Електронните търсачки ще се превърнат в арбитри на истината. – Даниел Хилис, физик.
13. Смъртта на желани човешки партньори е нещо, от което да се притесняваме, защото „тя стои зад множество човешки предателства и жестокост.” – Дейвид М. Бус, професор по психология в университета в Торонто.
14. „Притеснен съм, че технологията ни помага да доведем дългия следвоенен консенсус срещу фашизма до своя край.” – Дейвид Боданис, писател, футурист.
15. Ще продължим да поддържаме табута относно лоши думи. – Бенхамин Бергън, професор по когнитивни науки.
16. Отнемане на властта над информацията. – Дейвид Роуан, редактор, Wired UK.
17. Дигиталните технологии изтощават нашето търпение и променят възприятието ни за време. – Никълъс Г. Кар, писател.
18. „Антипопулационна бомба.” – Кевин Кели, редактор, Wired.
19. Субсидиите за големи експерименти ще пресъхнат и те няма да се осъществят. – Лиса Рандъл, харвардски физик.
20. „Притеснявам се, че докато способността на технологиите ни да се справят с проблемите се увеличава, то способността ни да разграничаваме важни от маловажни или дори несъществуващи проблеми намалява.” – Евгени Морозов, сътрудник-редактор, списание Foreign Policy.
21. Няма много за какво. Карам мотори без каска. – Крейг Вентър, геномен учен.
22. Катарзисът е съвършена наслада, която…може ли да повторите въпроса? – Ейдриън Крей, редактор във вестник German Daily Newspaper.
23. „Отказах се да задавам въпроси. Аз просто се нося върху цунами от приемане на всичко, което животът хвърля срещу мен…и чутовната глупост.” (това е целият отговор) – Тери Гилиъм.
24.„Трябва да сме притеснени за новата епоха на Антропоцена – не само като геоложки феномен, но и като културна рамка.” – Дженифър Жакет, клиничен асистент, професор по проучванията на околната среда, Нюйоркския университет.
25. Културното изчезване и фактът, че работата на неизвестен писател от Карибите не получава достатъчно внимание. – Ханс Улрих Обрист, галерия Serptine.
26. Опасността от Невнимателното Хвалене на Зигоматичните Арки (бел.прев. – скули с една дума). – Робърт Сополски, невроучен.
27. Ще спрем да умираме. – Кейт Джефери, професор по поведенческа невронаука.
28. Че има безброй вселени, но ние сме способни да изучаваме само тази, в която живеем. – Лоурънс М. Краус, физик/космолог.
29. Въздигането на антиинтелектуализма и краят на прогреса. „Ние сега, за пръв път имаме единна световна цивилизавия. Ако се провали, ние всички се проваляма с нея.” – Тим О’Райли, главен мениджър и основател на O’Reilly Media.
30. Трябва да се притесняваме за няколко „модерни” държави, които практически са изградени от престъпления. Държави, в които данъците и законите са обнародвани от престъпници. Дори по-лошо – узаконяват се чрез формална и „легална” демокрация. – Едуардо Салчедо-Албаран, колумбийски философ.
31.„Трябва да се притесняваме за това, че толкова голяма част от науката и технологията ни все още използва само пет основни модела на вероятност. – въпреки че има повече вероятностни модела отколкото реални числа.” – Барт Коско, учен по информатика.
32. „Възможно е да сме редки, краткотрайни петънца осведоменост в безчувствена космическа пустиня, че сме единствените свидетели на нейните чудеса. Също така е възможно да живеем във вселенско море от сетивност, заобиколени от екстаз и борба, която е отворена за нашето влияние. Разумни същества като нас, и двете възможности трябва да ни притесняват.” – Тимо Ханай, издател.
33. Мъжете. – Хелън Фишер, биологичен антропологист.
34. Социалната медиафикация на научните материали. – Майкъл Нортън, професор в Харвардското бизнес училище.
35. Незатихващата арогантност на човечеството. – Джесика Л. Трейси, професор по психология.
36. Технологията ще застраши демокрацията. – Хаим Харари, физик.
37. Не се притеснявайте – няма да има нищо необичайно. – Брус Стерлинг, писател-фантаст.
38. Взаимно унищожение. – Вернор Винге, математик, компютърен учен, писател.
39. „Отклоняването на интелектуалните усилия от иновация към експлоатация, лудостта на безкрайните войни, надигащият се фундаментализъм” може да ни навлекат ново Средновековие. – Франк Шилцзек, физик от Масачузетския технологичен институт.
40. Нуждаем се от институции и културни норми, които ни правят по-добри отколкото се опитваме да бъдем. Струва ми се, че най-голямото предизвикателство, срещу което се изправяме, е да ги изградим. – Сам Харис, невроучен.
41. „Притеснявам се, че не разбираме квантовите феномени.” – Лий Смолин, физик.
42. Че американците хомогенизират и изнасят своята гледна точка за нормално мислене по света. – П. Мурали Дорайсвами, професор по психиатрия.
43. Бъдещето на научните издания. – Марко Йакобони, невроучен.
44. Новата дигитална публична сфера не е наистина публична. – Андрю Лих, професор по журналистика.
45. „Аз продължавам да изисквам, че ние фактически трябва да сме „Притеснени” не само за един-единствен проблем, а за всички възможни проблеми.” – Ричард Форман, драматург и сценарист.
46. Напрежението. – Ариана Хъфингтън, съвкупност от невероятности.
47. „Трябва да се тревожим, че науката все още не ни е доближила до разбирането на рака.” Ксени Жардин, Boing Boing.
48. Че ние буквално ще изгубим връзка със света. – Кристин Фин, археолог.
49. „Всички трябва да се притесняваме за зеещата психологична пропаст, разделяща човечеството от природата.” – Скот Сампсън, палеонтолог.
50. Че ставаме твърде свързани. – Джино Сегре, професор по физика и астрономия.
51. Ще се притесняваме твърде много. – Джоусеф Ледоукс, невроучен.
52. „Това, което ме притеснява, е, че затъваме все повече в некомпетентни системи. Системи, които излагат на показ патологично държание, но не могат да се оправят сами.” – Джон Ноктън, редактор в Edge.
53. Твърде много съединяване. – Стивън Строгац, професор по приложна математика, университета в Корнел.
54. Че в крайна сметка интернет ще заработи в полза на съществуващите структури на властта, а не на обществото като цяло. – Брус Шнайер, технолог по сигурността.
55. Тазгодишният въпрос на Edge е зле избран. – Кай Краус, софтуерен пионер.
56. Ще видим края на фундаменталната наука. – Марио Ливио, астрофизик.
57. Парадоксът на материалния прогрес. – Ролф Добели, журналист и автор.
58. Ще се превърнем в плъхове, затворени в син мраморен капан. – Грегъри Бенфорд, професор по физика и астрономия.
59. Човечеството ще спре да преследва близките наблюдения. – Урсула Мартин, компютърен учен.
60. „Тревожи ме продължителното „посивяване” на световното население, което не е еднакво разпределено по света, но е повсеместно.” – Дейвид Береби, журналист и автор.
61. „Трябва да се притесняваме за нарастващото влияние на Четвъртата (поп) култура и как тя може директно или индиректно да засегне всички ни.” – Брус Паркър, професор.
62. Предстоящата битка между инженери и дроиди. – Пол Сафо, технологичен предсказател.
63. „Докато някой правилно се отдава на смъртта на нашата слънчева система и ултимативната ентропия на вселената, аз смятам, че въпросът, от който трябва да се притесняваме, в края на краищата е нерелевантен. – Брус Худ, страшен мързел.
64. Недостиг на водния ресурс. – Джулио Бокалети, физик.
65. Че сме „неразривно изгубени в Модерността. Много от нас изглежда, че чувстват края на нещо, може би ненужна безсмисленост в нашата Модерност.” – Стюарт А. Кауфман, професор по биологични науки, физика и астрономия.
66. „Притеснявам се за загубената възможност от отказ на световните тийнейджъри до достъпа им до образование.” – Сара-Джейн Блейкмур.
67. Разширената реалност. – Уилям Паундстоун, журналист.
68. Че огромното количество информация и нови медии ще значи краят на фактите. – Виктория Стоден, професор по статистика, юрист.
69. Ще прекарваме твърде много време в социалните медии. – Марсел Кинсборн, невролог.
70. Задаващата се Идиокрация – Дъглас Т. Кенрик, професор по психология.
71. Празнината между новините и разбирането им се разширява. – Гавин Шмид, климатолог към НАСА.
72. „Тревожа се, че тепърва ни предстои разговор относно това, което изглежда като развиваща се „нова практика” – присъствието на екрани на местата за игра и детските градини.” – Шери Търкъл, психолог в Мичиганския технологичен институт.
73. „Че ще станем нерационално нетърпеливи към науката.” – Стюарт Файърщайн, професор, който работи колкото се може повече, мамка му.
74. Ще вдигнем надеждите си за междузвездно пътуване твърде високо, но няма да се случи. – Ед Регис, научен писател.
75. Световното сътрудничество се проваля и ние не знаем защо. – Даниел Хаун. /vice.bg
Днес+
