Ето още един прекрасен пътепис, които участва в Конкурс за пътеписи 2010
Разказва ни Илиана Дурова.
Толкова обичам да пътувам. Особено когато е топло и приятно, когато е слънчево и отвсякъде движението е признак за живот, когато дългата и студена, сива зима си е отишла, по-точно през майските празници, станали символ за по-дълга почивка в България. И така решихме с децата ни да посетим този екзотичен като име остров Корфу разположен в Йонийско море. Финансово не бяхме за такава разходка, но наближаваше годишнина от сватбата ни и това надделя като причина за романтично преживяване и то с децата, които вече бяха пораснали. Разгледахме подробно офертите от агенциите, спряхме се на една прилична като цена за няколко дневния ни престой и потеглихме.
Потеглихме с организиран транспорт – автобус от стадион Васил Левски, в доста късния следобяд в началото на месец май. Трябваше да е дълъг нощен преход, за който не бяхме точно подготвени, защото досега сме пътували винаги през деня. Пътуването беше наистина дълго, от 19.30ч до 24.00 на наша , след което стъпихме на гръцка територия. Уведомиха ни, че оттук натам спиране няма да има поне 4 часа , тъй като сме на магистрала и гърците са строги към правилата за движение. Решихме да се опитаме да поспим, но който не е пътувал нощем, той може да се излъже за това. Главите ни клюмваха в различни посоки, дочуваше се хъркане в автобуса.
Някъде около 5 часа рано сутринта, автобуса спря, около нас високи планини, усойно и страховито място обвито в мъгла. Ползвахме тоалетната на заведението пред което бяхме спряли, пийнахме кафе, вода и се радвахме, че тежката нощ бе отминала. Ако разгледате картата на Гърция, ще видите че пътя ни минава напряко през цялата страна и това е доста “добро” разстояние. Някъде малко преди 7 сутринта влязохме в Игуменица Адриатика. Качиха автобуса ни на ферибот, в интерес на истината за първи път се качвах на ферибот и бе доста вълнуващо и студено. За всички на който предстои да пътуват с кораб или ферибот, вземете си дебели дрешки – страшен студ и вятър в открито море е.
Налягахме по земята във ферибота, тъй като местата са доста ограничени и отново запътувахме. Този път по вода. Хубаво е, вълнуващо е, необичайно е. След още 2 часа вече акостирахме в столицата на Корфу – Керкира на гръцки
Бяхме като корабокрушенци, съсипани, уморени е неточна за употреба тук дума. Оттам с автобуса пътувахме още около 1 час до хотела, който беше в най-северната точка на острова. Хотела беше огромен, с доста звезди, но много ограничен откъм плажна ивица, ситно каменисти плажове, затова и бяха заложили на огромни по размер и брой басейни. Рода Бийч, това е иметоо на хотела, пълен ол инклузив, извън сезона им, не беше зле, храната беше са добро ниво, но и тук в България си имаме доста по-прилични хотели, а желанието ни беше да обиколим острова.
Организирахме си екскурзия за обиколка на острова и пак на път. Разбира се, това стана на следващия ден. Като цяло острова е беден, освен маслинови дръвчета, друг сериозен приход няма. Освен туризма разбира се. Много тесни улички, на моменти имахме чувството, че от високия автобус ще влезем на втория етаж в къщите им. Една възрастна жена се кръстеше след като минахме, че не сме й бутнали дома. Въобще ужас в добрия смисъл обаче. Единственото и най-красивото за посещение място на острова е двореца на австрийската принцеса Сиси- Ахилион. Това прекрасно място е било лятната резиденция на принцесата.
Това е нещо което обезателно трябва да се види. Обезателно. Страхотно поддържан парк опасва бяла вила, не вила, дворец. Снимките съм Ви ги прикачила по-долу, те сами говорят за себе си.
След тази разкошна разходка ни заведоха на Палеокастрица.Това е курорт в префектурата Корфу и има население от около 4 500 жители. Името Палеокастрица в превод означава „Старият замък“. Палеокастрица е курорт разполагащ с прекрасни плажове и хълмисти гористи местности. Впечатление прави манастира на Палеокастрица Св. Мария, който е основан през 1225г. Самият манастир е построен върху останки от крепост или замък, оттам идва и значението на името на града. Манастирът е бил разрушаван два пъти – през 1403г. и 1537г.. В Св. Мария се намира и византийски музей, където можете да видите различни икони и монашески одежди. В близост до Палеокастрица се намира и един от важните византийски замъци – Алгелокастро. Той се намира на най – високата точка на Корфу. Залива там е прекрасен за снимки и разходки.
Малко по-късно автобуса ни закара и до столицата на о.Корфу – Керкира. Интересен град, с малки улици, но чист и подреден. Незная защо но ми приличаше на италиански град, а аз никога не съм била в Италия. После екскурзовода ни разказа, че за острова през вековете са се водели непрекъснати борби. Владян е от римляните, Византия, Венеция, Неапол, Франция, Австрия, Русия (тогава в съюз с Турция), Англия.
След тази разходка из Керкира, потеглихме към хотела щастливо уморени от това което видяхме, събрали толкова красота в очите си.
Останалите дни прекарахме така :
С една дума : Екстра…………………………………………………………
Пожелавам на всички една такава разходка! Чао засега!
Дайте оценка на пътеписа:
Ако статията Ви харесва гласувайте за нея или я споделете!
