23 Ное Качествен контрол: „Игрите на глада: Възпламеняване” Избрана

1
Добави коментар
stoyan.sh
stoyan.sh

74-тите „Игри на глада” са нещо повече от гладиаторски опиат/урок за масите, те са „Възпламеняване”-то на съвсем реална война, която се опитва да свали утопичния диктаторски режим. Да ви звучи познато? Последиците от „Игрите на глада” ги гледаме всяка вечер в новинарските емисии, а мнозина дори участват в тях. Не знам точно защо започвам качествения контрол на Филмче.нет с това сравнение?! Ще се въздържа от бъдещи препратки фикция – реалност (оставям ги на вас), но ми се струва важно да отбележа, че вторият филм, макар формално да преповтаря историята на първия, демонстрира едно явно надграждане.

Надграждане на социалната метафора, обогатяване на актьорския състав, очевадно подобряване на визуалните ефекти – благодарение на по-щедрия бюджет. Като изключим напомпаните сюжетни дадености на втория роман на Сюзан Колинс, основен виновник за филмовия ъпгрейт е новият режисьор Франсис Лорънс, в чиято кратка филмография срещаме заглавия като „Константин”, „Аз съм легенда” и „Вода за слонове”, които ако не друго, предлагат добра визия. 

Лесно можем да дефинираме трите основни действия във филма: Турнето на победителите, Подготовката и самите Игри на глада. И ако очаквате емоционалните и визуални козове да са запазени за последното действие, грешите. Заставайки на не особено стабилните архетипни и дигитализирани основи от първия филм, Лорънс успява да ни въвлече визуално и сюжетно в конфликта център – периферия, балансирайки удивително пъстрата чувствителност на филма. Често жестокостта в кадър се компенсира от странността на второстепенните герои или обратното.

Смело мога да заявя, че филмът „Възпламеняване” надгражда не само първия епизод, а и книгата на Колинс, защото тук липсват тромавите и телеграфни описания на авторката. „Игрите на глада” са увлекателно четиво без литературна стойност. Факт!

Е, не всичко във „Възпламеняване” е цветя и рози. Лентата продължава повече от два часа и половина, а в един момент осъзнаваме, че колкото и да е подобрен сюжетът, този филм вече сме го гледали. Новите игри също създават проблема известен като „Порокът на Хари Потър”: на екрана се появяват твърде много герои, просто защото присъстват в книгата. В гъмжилото от лица (Сам Клафлин, Джефри Райт, Аманда Плъмър, Джена Малоун и много други) зрителят няма как да изгради емоционална привързаност с образите им. 

И ако актьорският пълнеж предполага тревоги, то сигурно ще ви изненадам като заявя, че положението при главните персонажи също не е розово. Критиците са заети да обясняват колко е слабо изпълнението на Джош Хътчерсън, който изглеждал като пришелец от друг филм, нареден до легендите Стенли Тучи, Уди Харелсън, Лиъм Хемсуърт и Доналд Съдърланд. Някой обаче забелязва ли, че и оскаровата носителка Дженифър Лорънс също е пропиляла потенциала на героинята си? Малко след първото действие Катнис Евърдийн започва да бледнее като герой, за да се превърне в плосък символ. Някои ще кажат, че това е книжната концепция за огненото момиче. Добре, а защо не защитим и героя на Хътчерсън със същото оправдание?

Допусната е още една голяма грешка. И тук основните мотивации са представени като факти, ама и това си е литературен порок на Колинс. 

„Игрите на глада: Възпламеняване” не е перфектният филм, но е един от най-точните холивудски изстрели за 2013-та, който е достатъчно развлекателен, без да е обидно елементарен а’ла „Тор 2”. Искрено се надявам, че точно „Възпламеняване” ще се превърне в блокбастера на годината, просто защото го заслужава. А вие спокойно можете да помогнете за това като си купите кинобилет. Едва ли ще съжалявате за похарчените пари и време.

Качественият контрол на Филмче.нет е преминат!

Премиера в България: 22.11.2013 (The Hunger Games: Catching Fire / Форум Филм България / Lions Gate Films)

Препоръчахте ли Филмче.нет във Facebook? Благодаря 🙂