Видео към новината
Снимки към новината
Украйна прекрати преговорите си за асоцииране с Европейския съюз. Министър-председателят Микола Азаров издаде декрет за „прекратяване на процеса по подготовката на споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС” с цел „обезпечаване на националната сигурност, възстановяване на икономическите отношения с Русия и подготвяне на вътрешния пазар на Украйна за равнопоставени отношения с ЕС”.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Това беше предвидимо. Не че се хваля, но съм го написал още през 2010 година. Тогава Западът изтъргува прозападно ориентираната кандидатка за президент Юлия Тимошенко в замяна на негласното обещание на Русия да нормализира доставките на газ след кризата през зимата на 2009 година.
Западът се отдръпна и остави Кремъл да избута на върха в Киев своя човек Виктор Янукович. Първата работа на Янукович беше да прекрати процеса на присъединяване на Украйна към НАТО, да направи напълно формално и имитационно сближаването на страната с Европейския съюз и да махне Тимошенко от премиерския пост.
После властта й спретна процес и я вкара в затвора. Това преля чашата и нечии западни гузни съвести се обадиха. Западът приема да хариже Украйна на руснаците, но му се види повечко опитът на Янукович да убие Тимошенко, каквото нещо фактически се случва.
Затова Западът постави ултиматум – пуснете Тимошенко да се лекува в чужбина, иначе няма да има споразумение за асоцииране. Радата, парламентът на Украйна, държан изкъсо от Янукович, отказа да гласува закон, който да позволи фактическото освобождаване от затвора на Тимошенко.
Това даде на президента Янукович формалната възможност да спре преговорите за асоцииране.
Русия, то се знае, се зарадва, а влиятелният руски депутат Михаил Мергелов откровено се изгаври с Брюксел.
“Това, което се случи в четвъртък, е безспорна сензация, ако се отчете това, което бе изговорено и даже извършено заради асоциирането с ЕС. Прогнозите, че в последния момент Украйна ще даде ход назад, се оказаха верни”, рече той.
Ти да видиш.
Междувременно стана ясно, че макар и Украйна да се отказва да подписва споразумение за асоцииране с ЕС, което беше предвидено за 28 и 29 ноември във Вилнюс, преди тази дата ще се състоят преговори с Брюксел за търговско-икономическо сътрудничество. И, опа – украинците поканили за тези преговори и руснаците. Те пък се съгласили, пак ти да видиш.
Украйна е голяма страна, 46 милиона души, огромна територия с много ресурси. Страната би могла да бъде сериозен фактор в европейската и световната политика, ако не беше толкова близо до Русия и толкова обвързана с нея.
Ако Украйна можеше да отстоява самостоятелна политика, озъбването към Запада би могло да бъде от полза за страната. Така, както поляците се зъбят и извличат ползи.
Но решенията за Украйна се вземат в Кремъл, а местните губернатори просто изпълняват.
Развитието на събитията напълно устройва украинската върхушка. Формално видяно, Украйна остава в ничията зона между Русия и ЕС, което значи, че олигархичният модел ще продължи да си живее. Ще продължат грабежът, разправата, включително и физическа, с неудобните, ще продължи поддържането на неприемливо нисък за голяма европейска страна стандарт на живота.
Българските комунисти бяха приготвили подобен сценарий и за България. Безкрайно висене в чакалнята за ЕС и НАТО, лавиране между Брюксел и Москва, повече към Москва и безконтролно господство на ДС комунистическата номенклатура.
Събитията от 1997 година и последвалото четиригодишно управление на прозападното правителство на СДС откъснаха България от този коловоз, а и самите комунисти осъзнаха, че ще имат повече полза, ако формално се присъединят към западните структури – фондове за крадене, постове в Брюксел, достъп до информационни масиви, до които иначе никой нямаше да ги пусне, свободно придвижване на хора и капитали :).
Така че комунистите кандисаха за НАТО и ЕС, но направиха и правят каквото могат фактическото положение на България да не е много по-различно от това на Украйна. Фасадна демокрация, фасадна европеизация, едното, а често и двете очи към Москва и грабеж, грабеж, грабеж – ограбване на труда на хората, каквото няма в нито една европейска държава.
Както и в случая с Украйна, Западът носи огромна отговорност, понеже позволява това да става. Понеже с удоволствие търгува с ценности, което не би трябвало да си позволява. Понеже се е вторачил в парите и политическата изгода.
Ние, обикновените българи и обикновените украинци, плащаме за това. С живота си.
