ХАОС И КОСМОС
Различните народи имат най-разнообразни представи за това как се е появил светът. Повечето от тях обаче споделят представата, че преди космосът да бъде създаден и подреден, е съществувал абсолютен хаос. Хаосът, който предхожда света, се мисли най-често като безформена пустош, като мрак или като водна пустиня. За да се роди светът следователно, е било необходимо този изначален хаос да бъде организиран.
Разбирането, че светът е подреден, е изразено в самата дума космос, с която в много езици се назовава светът. Тя е старогръцка и означава „ред”. Но означава и нещо повече – под космос се разбира не каква да е подредба, а красива, нагиздена, празнична. Така в най-първичните представи на човека за света той му се представя като подреденост, противопоставена на хаоса.
Създаването на ред става чрез разделяне и преобразуване /или превръщане/.
РАЗДЕЛЯНЕ
Подреждането се проявява първо като разделяне. Отделят се Земята и Небето, които първоначално са били слети. Пак така сушата се отделя от водата.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ
В съгласие с космическия ред мракът се превръща в светлина, празното пространство се запълва с материя, а безличието и безформеността се преобразуват в красота.
сляпост подреденост
безформеност оформеност
Хаос Космос
мрак светлина
зло добро
РЕДЪТ
Както става ясно, в митологията основна ценност е редът. За да има свят, трябва да има ред. Редът е необходим, за да могат хората да съществуват нормално. А освен че е необходим, както вече видяхме, редът е добър и красив. Затова тези, които го създават и помагат за поддържането му, се мислят като добротворци, а другите, които го нарушават, се представят като вредители, като сили на злото и грозотата.
МИТОВЕТЕ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО
Независимо от изключително голямото си многообразие митичните разкази за произхода на света оформят две главни групи според основната си идея.
ИДЕЯ ЗА РАЗВИТИЕТО
Първата група съдържа разкази за началото на света, организирани около идеята за развитието. Според тези митове светът е произлязъл от някакво начално безформено състояние чрез постепенно развитие. Това начално състояние се мисли обикновено като хаос, мрак или вода, но в някои митове се описва и като космическо яйце, от което светът се „излюпва”. Понякога от яйцето излизат първите хора. В други случаи от него се ражда богът, който ще сътвори света. В отделни митове светът се оформя от тялото на някакво гигантско същество, убито от боговете.
ИДЕЯТА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО
Вторият тип митове за началото на света се основават на идеята за сътворението. Според тях Вселената е създадена по волята на някакво свръхестествено същество. Най-често представата за сътворението се свързва с фигурата на бог-творец.
МИТОВЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА БОГОВЕТЕ, ХОРАТА И ПРЕДМЕТИТЕ
В тясна връзка с митовете за произхода на света са тези за произхода на боговете и на човека, както и разказите за появата или създаването на различните предмети и явления. В тези митове отново основните способи на сътворението са разделянето на по-рано слети елементи и преобразуването. В някои митове създаването на човека се описва като отделяне на хората, които първоначално били сраснали, един от друг. В други човекът бива направен от кости на животни, от орехи, от парче дърво или от прах.
Редом с общата представа за сътворението, която обяснява произхода на всичко в света – от всемира, през боговете и хората, та чак до предметите, съществува и идеята, че освен да бъдат направени, нещата могат да бъдат откраднати. Такъв е митът за открадването на огъня от боговете. За разлика от направените неща, които са разумни и добри, откраднатите носят в себе си освен полза и заплаха. Така огънят се мисли както като благо, което помага на човека, така и като стихия, която може да разруши живота му.
Митовете за произхода на Вселената се наричат космогонични митове /космогоничен – за раждането на космоса/.
Митовете за произхода на хората се наричат антропогонични митове /антропогоничен – от anthropos, гръцки – човек/.
Митовете за произхода на слънцето се наричат соларни митове /соларен – от solaris, латински – слънчев/.
Митовете за произхода на луната се наричат лунарни митове.
Митовете за произхода на звездите се наричат астрални митове /астрален – от astralis, латински – звезда/.
Митовете, които разказват за края на света, се наричат есхатологични /есхатологични – от eshatos, гръцки – последен и logos, гръцки – наука/.
СВЕТЪТ КАТО ЧОВЕШКО ТЯЛО И КАТО ДЪРВО
Един от най-често повтарящите се митове е за света като огромно човешко тяло. Древните са вярвали, че светът е подобен на човека. Човешкото тяло са си представяли като мъничък свят, а Вселената – като безкрайно уголемено човешко тяло.
Пак широко разпространени са картини на света, в който той се описва като гигантско растение или животно. Най-централна между тях е тази, в която светът се представя като огромно дърво. Тъй като това дърво побира цялата вселена, то се нарича Космическо дърво.
ВЕРТИКАЛ, ХОРИЗОНТАЛ, ВРЕМЕ
Вече стана ясно, че за да има свят, трябва да съществува ред. Митовете разказват за света като за определена подребда, която се осъществява по три начина – по вертикала /или по отвесна линия/, по хоризонтала /или водоравно, равнинно/ и във времето.
ГОРЕ – ДОЛУ
По оста горе – долу светът се гради на противопоставянето между Небе и Земя. Преди създаването на света те са тясно свързани, небето лежи тежко върху земята. Когато се създава Космосът, небето е вече отделно от земята и виси високо над нея. В митологията често земята и небето се мислят като съпрузи. Небето е Бащата, а Земята – Майката. Така е, защото митичните разкази пренасят семейните отношения върху природаните явления. Първобитните хора възприемали света като одушевен и приписвали на природата собствените си усещания или отношения.
ГОРЕ – СРЕДА – ДОЛУ
Друг вертикален образ на света в митовете е на космическото дърво. То дели света на три части, разположение една над друга. Корените му са в подземното царство, стволът му е на земята, а клоните – в небето. Картината се допълва от животни и птици, които съответстват на корените, ствола и клоните на дървото. Земята, наричана „средна земя”, е мястото, където живеят хората. Небето е е за боговете, а в подземното царство, както понякога и на небето, отиват хората след смъртта си.
Вертикални модели на света:
Небе небе
двоичен троичен „средна земя”
