Нелсън Мандела – първият чернокож президент на Южна Африка и икона на борбата срещу расовото неравенство, почина.
„Нацията ни изгуби най-великия си син”, заяви президентът на ЮАР Джейкъб Зума в официално телевизионно съобщение. Той добави, че Мандела е издъхнал в 20:50 ч. в четвъртък вечерта. „Скромността, състраданието и човечността му спечелиха нашата любов”, добави президентът.
95-годишният Нелсън Мандела не се е показвал пред публика от закриването на Световното първенство по футбол през 2010 г. заради влошеното си здраве. Той многократно бе приеман в болница заради хронично възпаление на белите дробове, но, въпреки фалшивия слух за смъртта му, пуснат преди месеци, оставаше в стабилно състояние.
Мандела ще остане в историята заради неуморната си борба с апартейда в родната си страна. Племенното му име – Ролихлала – означава „Пакостникът” – прякор, който Мандела многократно ще оправдае през дългия си живот. През 1952 г. той организира първите национални протести срещу потискането на чернокожото население. През същата година открива първата в ЮАР юридическа кантора, в която работят само цветнокожи.
През 1962 г. Мандела е пратен в затвора заради подбуждането на стачка. Две години по-късно е осъден на доживотен затвор за саботаж и конспирация за сваляне на правителството. Прекарва зад решетките 27 години, но не губи високия си дух. Дори от затвора, той продължава да вдъхновява последователите си. През 1990 г. е освободен, тъй като Южна Африка най-сетне започва да загърбва расовата сегрегация. През 1993 г. получава Нобеловата награда за мир, а година по-късно е избран за първия чернокож южноафрикански президент. Остава на поста си пет години.
След това Мандела посвещава живота си на борбата срещу СПИН и бедността. Извоюва на ЮАР правото да домакинства на Световното първенство по футбол. Той ще бъде запомнен не само с неуморната си борба за доброто на човечеството, но и с мекия си говор и призивите за ненасилие, от които не се отказа през целия си живот. „Това, което прави Нелсън Мандела велик, е същото, което го правеше човек”, каза Джейкъб Зума. „Видяхме у него онова, което не спираме да търсим в себе си.”
