Тя е на 25 години, блондинка (естествена) и е висока 155 см. За разлика от 99% от връстниците си не е влизала в мола, не ходи на кино, не знае името на нито един изпълнител. Не различава марките червила, за сметка на това обаче може да разпознае всеки от известните 1200 вида прилепа в света. Завършила е биология в Пловдивския университет, а детската є мечта била да влезе в джунглата.
Станимира Делева осъществява мечтата си това лято, когато в един сайт вижда обява, че екип от учени, които работят в тропическата джунгла на мексиканския полуостров Юкатан, търси специалист по прилепите. В проекта, чиято цел е да запази биоразнообразието и да спаси джунглата, участват само доброволци. Пловдивчанката изобщо не се колебае и започва да организира пътуването.
“Трябваше да събера пари за билета, който струваше 1000 евро. Накрая малко не ми стигаха и през фейсбук помолих който има възможност, да ми помогне. Успях да събера сумата и се качих на самолета”, разказва биоложката. За да хване по-евтин полет, пътува 6 дни по-рано от началния срок на проекта. “Естествено нямах пари за хотел и през един сайт се свързах с едно момче, което ме покани у тях. Пристигнах в Канкун на карибското крайбрежие и там останах близо седмица . След това продължих към лагера, който се намираше в резервата “Калакмул” на границата между Мексико и Венецуела, обяснява пловдивчанката. Лагерът е в джунглата, а най-близкото село е на 20 километра. Там русото миньонче попада в нещо средно между “Биг Брадър” и “Сървайвър”. Само че в абсолютно реални условия. Екипът се състои от десетина учени, всеки който е специалист в различна област от зоологията. Задачата на Станимира е да лови прилепи, да ги брои и да определя вида им. Тъй като проектът е на абсолютно доброволен принцип, екипът е измислил доста нестандартен начин да финансира цялата операция. Той дава възможност на тийнейджъри от Острова да помагат на експедицията, да живеят в лагера, като си плащат такса за преживяването. “Нещо като пионерски лагер в джунглата”, шегува се Станимира. Първия ден учениците минават курс по оцеляване, а след това се разпределят да помагат на различните учени. “В началото никой не искаше да идва с мен, защото казваха, че прилепите са страшни и скучни. После обаче започнаха да проявяват интерес, защото отблизо някои приличат на кученца, други на плюшени играчки”, разказва момичето. Тя успяла да хване прилеп вампир и най-големия вид прилеп в Южна Америка, който бил с размери на чихуахуа. Нощем Станимира опъва мрежи край блато, пълно с крокодили, а след това брои и мери уловените бозайници. “Крокодилите не бяха много големи, по 2-3 метра”, обяснява момичето. За сметка на това джунглата бъка от гърмящи змии, скорпиони, гъсеници, огромни паяци и всякакви животни, влечуги и насекоми. Които обаче по никакъв начин не успели да смутят душевния мир на пловдивчанката. Тя редовно вадела скорпионите от лагерната баня, където се къпели всички, а след това ги връщала, тъй като “там се чувствали най- добре”. Говори с искрено възхищение за 10-сантиметровите хлебарки, тарантулите и другите гадини, които откривала в палатката си. Съжалява, че не успяла да види ягуара, който обикалял край лагера.
Далеч от цивилизацията, екипът преживял доста премеждия. След като един от тийнейджърите забравил да спре импровизирания душ, лагерът останал без вода за цяла седмица. Минали на дажби от по литър на ден. Жени от най-близкото село приготвяли храната, придържайки се към местните рецепти, в които задължително фигурират люти подправки. “Ядеш и ревеш. Първите дни беше страшно. Там нямат много месо, основните храни са боб, ориз и царевица. После свикнах”, разказва момичето. Няма лоши спомени от експедицията, с леко неприятно чувство си спомня за умрялата жаба във филтъра на цистерната за вода, заради която десетина дни, водата имала странен вкус. Въпреки първобитните условия в лагера тя твърди, че не е изпитвала никакъв дискомфорт, тъй като в България редовно обикаляла планините със спелеоклуба, в който членува. Твърди, че единственият страх, който изпитала, бил да не бъде отвлечена от наркотрафиканти. “В Мексико непрекъснато отвличат хора за откуп. Но в този район, където бяхме, такива нямаше. Местните хора бяха много дружелюбни, приличаха ми на хората от Родопите. Живеят изключително бедно къщите им нямат врати, прозорци, имат по един хамак и един телевизор, но винаги са усмихнати и позитивни. Когато се върнах в България, направих паралел – ние имаме много повече неща от тях, а в същото време сме далеч по-нещастни”, разсъждава биоложката. Хлапетата от Англия я наричат “джънгъл бейби” и я обожават. Тя с изненада установява, че нито те, нито повечето от колегите є биолози са чували за България. Само един от учените бил идвал на Слънчев бряг и Банско. В началото били доста стресирани от големия нож, с който Станимира не се разделяла, и останали с впечатление, че хората от Балканите са доста кръвожадни. Биоложката обаче разсеяла опасенията им и организирала курс по йога в лагера. Всеки ден тичала по 20 километра и когато се върнала в България, участвала в полумаратона. Родителите й, които в началото доста се тревожели за нея, вече са притръпнали. “Още от дете съм такава – на 2 години исках да съм принцеса, а на 3 – биолог. Мъкнех вкъщи всякакви животни и насекоми. Имах змия, която избяга, и майка ми се побърка. Вече обаче не събирам животни, защото смятам, че трябва да живеят в естествената си среда”, разсъждава Станимира. На 11 декември в 15-а аудитория на Биологическия факултет на ПУ в Стария град Станимира ще направи презентация на експедицията си. “По този начин искам да благодаря на всички хора, които ми помогнаха. Освен това искам да покажа на студентите, че не е необходимо да имаш много пари, за да пътуваш и да се занимаваш с това, което наистина ти харесва”, казва момичето.
