На стария вход на БНТ. Чакам екип, за да отидем на събитие. Таня от пропуска ми маха с ръка: Ела да те представя на Васа. Преди дни се е завърнала от Швеция. Ще работи при нас. Но почти никого не познава, миличката! Приближавам се, подава ръка. Вече знаеш всичко за мен!, разказва спомените си за голямата Васа Дени Желязов.
Така още от първата ни среща „хващам почерка й”. Изключително директна, пряма, почти безпардонна. Би могло да е характер. Би могло да е и от факта, че е дъщеря на Лалю Ганчев. Симпатична ми е, тя казва: „Ще бъда режисьор. Учила съм при Бергман”. Това толкова ме впечатлява, че сигурно, без да искам, съм зяпнал от учудване. ”Да, да, при Ингмар Бергман, същият”, засмива се ведро. Безгрижно. Предава ми настроението си. Смеем се двамата. На факт, който по онова време в България бе равносилен на чудо. Но не и в Швеция. Не и за дъщерята на посланика ни там.
Преди 13 години емблематичният водещ на първото култово еротично предаване „Нощен магазин” – Дени Желязов, емигрира в Испания, където започва да живее и работи за постоянно. Преди 7 лета обаче се случва и една от най-големите трагедии и изпитания в живота му – от кръста надолу той се обездвижва! Парализира! Досега резултатите са противоречиви, но волята му за живот и борбата му с невидимата болест продължават. Това не му пречи да бъде галантен и журналист до дъното на душата си. Ето и неговият спомен за Васа Ганчева.
Първата ни среща се превръща в добро познанство, превърнало се в добро приятелство. Васето ме вижда в кафето на БНТ – място за срещи – нарочни и случайни. „Правя филм за Марги Хранова. Искам да го видиш още на откриването”. „С име на цвете” се изписва на екрана. С Маргарити. Върху син фон ярко грейнали цветя. Хваща те още от началото. След края отивам да я поздравя.
Ей, много ти благодаря! Има няколко човека, на чието мнение държа…
Не подценяваше специалистите. Не, но си имаше изработена мерна система. Такава си беше. Малко дръпната – в красивия смисъл на думата. А на мен пак точно това ми харесваше. Човек с мнение. И със самочувствие, което никога не демонстрираше.
На Универсиадата в София с Васето бяхме преводачи на официални гости. Тя – на англичани и шведи. Аз на Патриция Ериза – колумбийската Анджела Дейвис. Пътуваме много из цялата страна. Почти сме непрекъснато заедно. Това още повече ни сближава. Спомням си, че в менюто, което избирахме, винаги имаше и… шопска салата. Тя най много се харесваше на чужденците.
Беше изключително директна
В Театъра на Армията изнасят концерт специално за гостите. С Васа сме ги настанили в една и съща ложа. Не трябваше да се превежда много. Така че имахме време да коментираме участниците. Когато излезе Лили Иванова, залата притихна. Някак си и чужденците усетиха звездата. Дарованието. Лили запя, аз се развълнувах и започнах да побутвам Васето. Тя ме погледна един, два пъти. Строго. Но аз продължих. Тогава се наведе към мен и ми каза директно в лицето: „Голям досадник си. Ако знаех, нямаше да седнем в една и съща ложа”. Не й се разсърдих. По-добре така, отколкото зад гърба.
Слизам с колеги в барчето на Телевизията. Някой ми маха. Полутъмно е. Тогава чувам глас: „Дени, насам”. Беше
Васето, седнала на отделна маса с Мишо Белчев. Пред всеки един от тях имаше бутилка ”изпотено” бяло вино
Видя ми се интересно. „Днес имаме празник” – каза Васа. Ще пийнеш ли малко? Хайде, направи изключение! (бе запомнила от пътуванията, че не пия). Поляхме празника и аз ги оставих. От дистанцията на времето ми е трудно да си спомня дали това беше първата им среща или раздялата. Знам, казваше ми, че много го харесва, защото е различен, талантлив, финяга. Всъщност това беше любимият й тип мъж. Интелигентен, елегантен, истински мъж. Тъй като тя беше дама в пълния смисъл на думата, не можеше да бъде и друго. Такъв бе целият й стил. От облеклото до прическата. И тя не го промени. С годините го затвърди. И го наложи като нещо свое. Лично. Стил “Васа Ганчева”.
Вкъщи посрещаше с бяло вино – „може и да не го пием, но така, за настроение”,
казваше тя. Чашите бяха кристални. След всяка среща с нея си тръгвах разведрен и някак си щастлив. Не, не беше от бялото вино. Така е винаги, когато се докоснеш до личност като Васа Ганчева!
Дени ЖЕЛЯЗОВ
