Положението в страната е изключително тежко. В цялата история на третата българска държава никога не е имало момент, в който общественото мнение да е толкова ниско към всяка държавна институция, въпреки двете световни войни, Ньойския договор и други политически катаклизми. Според Любен Дилов-син времето работи положително за новите формации, защото старите продължават да тънат в спорове за миналото.
Той обясни, че една от тях – Реформаторският блок, е тръгнала много добре като морална коалиция от нови хора обединени от неприемането на това, което се случва. За съжаление, при тях се появи проблемът, с който десницата се бори от години – проблемът с лидерството и личностните свади.
„Забележително е, че нещата се повторят (разпадът на десницата през 1997 г.). Дискусията за Реформаторския блок минава през разговор за личности, а не през разговори за политики и те рискуват страшно много да не бъдат чути реформаторските им предложения, а само махленският скандал“, поясни Любен Дилов-син.
В тази изключително напрегната обстановка ключовият ход, който може да развърже политическия възел в България, е позицията на СДС вътре във Реформаторския блок, която е близка и до тази на „Дясна алтернатива“ – кабинетът да отстъпи място на програмно правителство, което да изпълни редица икономически мерки, а парламентът да свика Велико народно събрание.
