Сивото е цветът на политиката днес. Хората на върха идват и си отиват, без да оставят истинска следа в ума на хората и в историята. Облечени в цвета безличието, те сякаш са предопределени да повтарят стъпките на неповторимите си предшественици. Вместо в черно те изпращат, обгърнати в сиво, тези, които никога няма да забравим.
Когато се сбогуваме с отминаващата година, не може да не си спомним колко пъти сегашните първи се облякоха в сиво и изпратиха своите и на милиони кумири по последния им път.
2013 г. може да бъде запомнен с много неща, но едно от най-важните е, че това беше последната година от живота на двама от най-големите политици – Маргарет Тачър и Нелсън Мандела.
След новината за смъртта на Желязната лейди кметът на Лондон Борис Джонсън описа с прости думи загубата – „Паметта й ще живее дълго след като светът е забравил сивите костюми на днешните политици.“
Светът не посрещна еднозначно кончината на бившия британски премиер. Дори някой англичани организираха парти по повод смъртта й. Радостта им само показва каква всъщност беше Желязната лейди. Перифразата от филма за Тачър говори същото. „По мое време политиците се опитваха да направя нещо, а сегашните се опитват да бъдат някой“. Така тогавашният премиер си навличаше омразата, която явно трае вечно, но понасяше отговорността за всяко едно свое решение.
Великобритания изпрати Желязната лейди почти като кралска персона. Погребението й беше организирано като това на Кралицата Майка и на лейди Даяна.
Подобно на живота й последният й път предизвика бурни страсти и нейните противници се опитаха да всеят размирици по лондонските улици.
Тачър беше изпратена от своите наследници на премиерски пост. Завещанието й обаче показа, че тя отдавна се е сбогувала с политиката. В него изрично се забраняваха речи с политическа нотка. Така Желязната лейди беше изпратена с библейски слова и с музиката на Бах и Фуре.
Докато под сянката на Тачър политиците сивеят, то в сравнение с другата велика личност, която загубихме, те изглеждат заспали и потънали в собственото си самодоволство.
Една стара реклама на авиолиниите на ЮАР показва хората на власт как блажено похъркват на важни събития. След това видеото показа Нелсън Мандела как танцува и се смее с народа си.
През тази година светът се сбогува именно с този човек, превърнал се в икона на безкрайната духовна сила и вечен стремеж за свобода.
Великият борец срещу Апартейда и първият чернокож президент си отиде на 93 – годишна възраст.
Мандела прекарва в затвора 27 години, по-голямата част от които на остров Робен. След освобождаването си през 1990 г. той води преговорите с правителството, довели до установяването на многорасова демокрация в страната през 1994 г.
Като президент поставя акцент върху помирението на нацията и води политика на борба с бедността и неравенството в страната.
Мандела е носител на повече от 250 награди, включително на Нобелова награда за мир.
Значимостта на президента стана видна, след като посмъртно той успя да събере хората, от които зависи хода на световната политика, на поклонението си. Сред тях бяха държавния глава на САЩ Барак Обама, както и неговият предшественик Джордж Буш.
През тази година целия католически свят преживя една друга раздяла. Неочаквано папа Бенедикт XVI реши да се оттегли от поста. Така вярващите се сдобиха с нов наместник на Свети Петър – Франциск.
С възкачването му на престола миряните започнаха бавно, но сигурно да се сбогуват със скандалите в църквата и нейната отдалеченост от хората.
За отрицателно време Берголио наложи съвсем нов стил във Ватикана. Той се отказа от лукса на папската резиденция. Започна здрава борба с корупцията. Накара целия свят да ахне, след като изми краката на мюсюлманско дете и се изказа ласкова по темата за гейовете.
Така Франциск успя да спечели огромна част от човечеството на своя страна, което му донесе и светската титла – Човек на годината.
Вижте, с които други знаменитости се разделихме тази година, в Jenite.bg.
Новият папа успя да докаже, че не всяка раздяла е лоша и носи тъга.
