Преди аз и Дилян да заминем за Виетнам, направихме малко проучване. Тъй като разполагахме само с девет дена, а и планирахме да обикаляме из Виетнам със скутер, решихме да се спрем на южната част от Виетнам. А и за хора, като нас, пристрастени към водопадите, Далат и Бао Лок бяха идеалното място.
Пътищата на Виетнам могат да бъдат изследвани на гърба на мотоциклет.
Всички постове и статии в Интернет посочваха различна информация относно местонахождението на известните водопади във Виетнам. Най-трудната задача, но далеч не и неприятна, бе да се намери верният път, тъй като местните не говореха добър английски, а много от картите нямаха местонахождението им.
Красивата гледка по пътя към Далат, Виетнам.
Първоначалната идея бе да посетим Elephant waterfalls и Дамбри, които се намираха близо до Далат. Самият Далат, един от по-известните, високопланински курорти и основен селскостопански район, е известен още като градът на “вечната есен”. Централната част на града, разположена около голямо езеро, бе дом и на единственият супермаркет в града. Там успяхме да открием провизии, които допадаха повече на нашият вкус.
Централната част на Далат.
Шофьори на скутери, хаос и множество хора изпълваха улиците, като някои седяха по тротоарите и си правеха семеен пикник. За съжаление имахме много малко време в Далат и единствено се разходихме в централната част на града и посетихме местният пазар. На следващият ден се отправихме на лов за водопади.
Интересна находка на местният пазар. Мъж продава декоративни рибки от скутера си.
И както често се случва във Виетнам, пътуването няма да е пълноценно ако не се изгубим поне веднъж. Въпреки, че следвахме GPS навигацията си ни се наложи да спрем и да питаме за посоки множество пъти. В крайна сметка не успяхме да намерим известният Elephant waterfall и се примирихме с малко по-известните, но също толкова красиви Понгуа и Дамбри.
Местният пазар за морска храна и месо.
Дори Понгуа отсъстваше от местните карти, и единственото което знаехме, бе че водопадът се намира на около 20 километра от Далат.
GPS-ът ни отведе до новопостроеното и изоставен летище в покрайнините на града, където нямаше и помен от водопади. Въпреки, че навигацията настояваше, че сме на правилното място, спряхме и се опитахме да получим упътвания от няколко местни таксиметрови шофьори. Те не говореха добър английски, и единственото което ни казаха бе 10 и километра. Останала част от указанията, получихме под формата на ръкомахания и знаци.
Езерото в централната част на Далат, предпочитано място от местните за пикник и отдих.
Изненадващо за нас, точно както ни казаха след 10-тина километра достигнахме разклонение на основният път и свихме по по-малък такъв. Все още без следа от водопади, ние се движехме по тесен, прашен път, заобиколени от едноетажни дървени къщи. Десетина километра по-късно се озовахме пред бензиностанция и питайки за посоките ни беше казано, да се върнем обратно. Още две спирания за упътвания по-късно се движехме по още по-тясна, не-асфалтирана пътека, която се виеше измежду полета засети с чай.
По път, опитвайки се да намерим водопадът Понгуа.
След половин час бавно каране, по неравният път, изморени от друсането, се отказахме от идеята, че ще намерим водопадите. Решихме просто да се насладим на гледката и на безкрайните зелени полета, които ни обграждаха. Това бе и моментът, когато се натъкнахме на входът на парка към водопадът Понгуа. Срещу скромните 50 цента на човек, открихме едно от най-красивите места във Виетнам.
Жени продават местни плодове на пътя.
Стъпаловидният водопад не беше пълноводен, както си го представяхме, но все пак беше сухият сезон и нямаше как да го видим в целият му блясък. Но вместо минус, това се оказа плюс за на, тъй като имахме възможността да се разходим върху сухото корито на реката и да направим доста добри снимки.
Водопадът Понгуа е красив дори и през сухият сезон.
По-късно се изкачихме по стъпаловидният водопад и се насладихме на ледената прохлада от студените му води. За наша изненада, нямаше чуждестранни туристи, освен едно момче, което си почиваше наблизо. За сметка на това, брегът бе пренаселен с местни посетители, които се снимаха или отдъхваха на пикник.
Много от посетителите се изкачваха по стъпаловидният водопад.
Като цяло не прекарахме дълго време тук, защото ни очакваше път. Трябваше да стигнем до Бао Лок, следващата спирка от нашето пътешествие. А за да го направим, трябваше да изминем около 110 километра. А след като имахме представа за условията на Виетнамските пътища и натовареният трафик, не желаехме да пътуваме след залез слънце.
Четете още: На лов за водопади във Виетнам II: Водопадът Дамбри
